— Как си успяла да се опазиш? Кажи ми, моля те. — Защото аз наистина не разбирам. Та тя е в колеж и от онова, което помня от колежа, всички хлапета се чукаха като зайци.
Всички до един. Освен мен.
Тази мисъл е мрачна, но за момента я отблъсквам.
Тесните ѝ рамене се повдигат едва забележимо.
— Никой никога не е…
И млъква.
„Никой какво? Никой не е забелязал колко си привлекателна ли? Никой не оправдал очакванията ти ли, за разлика от мен?“
Тя наистина не знае нищо. Как е възможно да ми стане подчинена, ако няма никаква представа за секса? Тази работа няма да я бъде… и всички усилия, които положих, ще отидат на вятъра. Не мога да сключа сделката.
— Защо си толкова ядосан? — прошепва тя.
Разбира се, че ще мисли така. „Оправи нещата, Грей“.
— Не съм ядосан на теб. Бесен съм на себе си. Просто мислех, че… — „Защо да съм бесен на теб?“ Каква каша само. Прокарвам ръце през косата си и се опитвам да се овладея.
— Искаш ли да си ходиш? — питам загрижено.
— Не. Освен ако ти не искаш да си ида — уверява ме тихо тя, а в гласа ѝ се прокрадва съжаление.
— Разбира се, че не искам да си идеш. Искам да си тук. — Тези думи ме изненадват в мига, в който ги изричам. Наистина ми е приятно, че тя е тук. Приятно ми е да съм с нея. Тя е толкова… различна. Освен това искам да я чукам, да я напердаша, да видя как алабастровата ѝ кожа порозовява под ударите ми. Това обаче отпада, нали? Не чукането… може би ще мога. Тази мисъл е истинско откровение. Мога да я отведа в леглото. Да я обладая. И за двама ни ще е нещо съвсем ново. Дали ще иска? Одеве ме попита дали ще правя любов с нея. Мога да опитам, без да я връзвам.
Само че тя може да ме докосне.
Мамка му! Поглеждам си часовника. Късно е. Когато вдигам глава към нея, тя отново хапе долната си устна. Това ме възбужда.
Все още я желая, въпреки че е невинна. Дали да я отведа в леглото? Тя ще иска ли, след като знае толкова много неща за мен? По дяволите, нямам представа. Дали да не я попитам? Само че тя ме изпреварва и отново прехапва устната си. Посочвам и тя се извинява.
— Не се извинявай. Просто искам да я захапя аз. Много силно.
Дъхът ѝ секва.
А-ха. Може би се интересува. „Да. Хайде да го направим“. Вземам решение.
— Ела. — Подавам ѝ ръка.
— Какво?
— Ще разрешим проблема веднага.
— Какво искаш да кажеш? Кой проблем?
— Твоят проблем, Ана. Ще правим любов. Веднага.
— О!
— Ако искаш, разбира се. Не искам да се натрапвам.
— Мислех, че не правиш любов. Каза, че чукаш… яко — напомня ми тя, гласът ѝ е дрезгав и толкова прелъстителен, а очите ококорени, зениците разширени. Тя е поруменяла от желание — и тя го иска.
Усещам напълно непозната тръпка.
— Мога да се опитам да направя едно изключение и да комбинирам и двете. Ще видим. Наистина искам да го направя с теб, Анастейжа. Моля те, ела с мен в леглото. Искам цялото това споразумение да проработи, но преди това трябва да имаш представа за какво става дума и в какво се забъркваш. Можем да започнем обучението ти от тази вечер. С основните положения. Това не означава, че падам в нозете ти с цветя и слагам сърцето си в скута ти. Това е път към един желан от мен и… надявам се след време да бъде желан и от теб резултат. — Думите се изливат като порой.
„Грей! Стегни се!“
Бузите ѝ поруменяват.
„Хайде, Ана, да или не. Умирам“.
— Само че не съм направила нещата, които искаш в списъка с изисквания. — Говори срамежливо. Страхува ли се? Надявам се, че не. Не искам да се страхува.
— Забрави сега за тези правила. Забрави тези подробности за тази нощ. Искам те. И знам, че и ти ме искаш. Желая те от мига, в който влезе в офиса ми и падна на вратата. А и ти нямаше да седиш тук и да обсъждаш лимити и ограничения, ако не ме желаеше. Моля те, Ана, остани с мен тази нощ.
Протягам отново ръка и този път тя я поема и аз я привличам към себе си. Тя ахва от изненада и аз я притискам. Тъмнината носи тишина, може би покорена от либидото ми. Желая я. Тя е толкова привлекателна. Това момиче ме обърква на всяка крачка. Разкрих ѝ черната си тайна, а тя е все още тук — не избяга.
Пръстите ми подръпват косата ѝ, привличам лицето ѝ към своето и се вглеждам във вълшебните ѝ очи.
— Ти си една смела млада дама — шепна. — Обожавам те. — Навеждам се и я целувам нежно, след това вкусвам долната ѝ устна със зъби. — Искам да ухапя тази устна. — Подръпвам по-силно и тя изскимтява. Членът ми реагира на мига.
— Моля те, Ана, дай ми тази нощ — шепна до устата ѝ.
— Да — отвръща тя и тялото ми грейва като Четвърти юли.
„Стегни се, Грей“. Нямаме нищо подписано, не сме установили границите, не е моя, за да правя с нея каквото пожелая, но същевременно съм развълнуван. Възбуден. Това е непознато чувство, което ми носи възторг, а желанието към тази жена ме разтърсва. Нося се на гребена на огромна вълна.