Не мога да се спра. Искам да я шокирам… да пробвам границите ѝ още сега. Без да откъсвам очи от нея, нарочно се облизвам, след това се навеждам напред и прокарвам носа си през центъра на бикините ѝ, вдъхвам мириса на възбудата ѝ. Затварям очи и се наслаждавам.
Господи, тя е прекрасна!
— Миришеш толкова сладко. — Гласът ми е дрезгав от желание, дънките ми ме стягат. Трябва да ги сваля. Полагам я нежно на леглото, стискам дясното ѝ стъпало и се опитвам бързо да смъкна и гуменката, и чорапа. За да я подразня, прокарвам нокътя на палеца по вътрешната част на стъпалото и тя се сгърчва, точно както очаквах, устата ѝ е отворена, наблюдава ме очарована. Навеждам се и прокарвам език по вътрешната страна на ходилото, зъбите ми издраскват пътя, прокаран от палеца. Тя лежи в леглото със затворени очи и стене. Откликва бурно, което е истинска наслада.
— О, Ана, нямаш представа какво искам да направя с теб — шепна, докато си представям как се гърчи под мен в стаята с играчките: прикована към леглото с балдахин, превита над масата — увиснала от кръста. Мога да я дразня и измъчвам, докато не започне да моли за освобождение… от тези образи дънките ми отесняват още повече.
По дяволите!
Бързо махам и другата гуменка и чорап и смъквам дънките ѝ. Тя е почти гола в леглото ми, косата ѝ е обрамчила лицето, дългите бели крака са протегнати приканващо. Не бива да забравям, че е съвсем неопитна. Само че тя диша тежко. Желае ме. Не откъсва очи от мен.
Никога не съм чукал друга в леглото си. За пръв път ще е госпожица Стийл.
— Толкова си красива, Анастейжа Стийл. Нямам търпение да вляза в теб. — Гласът ми е нежен; иска ми се да я възбудя още малко, да открия какво точно знае. — Покажи ми как се задоволяваш — моля, докато я наблюдавам напрегнато.
Тя се мръщи.
— Не се срамувай, Ана, покажи ми. — Част от мен има желание да я пляска, докато избие тази срамежливост.
Тя клати глава.
— Не зная за какво говориш.
Игрички ли ми играе?
— Как свършваш сама. Искам да видя.
Тя мълчи. Очевидно съм я шокирал отново.
— Не го правя — заявява задъхано тя. Наблюдавам я и не мога да повярвам. Дори аз мастурбирах, преди Елена да забие нокти в мен.
Тя сигурно никога не е получавала оргазъм, въпреки че ми е много трудно да го повярвам. Леле! Ще нося отговорността за първото ѝ чукане и за първия ѝ оргазъм. Трябва всичко да е добре.
— Нека видим какво можем да направим по въпроса. — „Ще те накарам да свършиш яко, малката“.
По дяволите, та тя сигурно не е виждала и гол мъж. Без да откъсвам очи от нейните, разкопчавам най-горното копче на дънките, смъквам ги и ги пускам на пода, въпреки че не мога да рискувам да си сваля ризата, да не би тя да ме докосне.
„Ако обаче го направи… няма да е чак толкова зле… нали? Да ме докосне“.
Пропъждам мисълта преди тъмнината да се надигне, сграбчвам я за глезените и разтварям краката ѝ. Тя се ококорва и стиска чаршафите.
„Точно така, дръж си ръцете там, малката“.
Пропълзявам на леглото, между краката ѝ. Тя се извива под мен.
— Не мърдай — настоявам и се навеждам, за да целуна нежната кожа от вътрешната страна на едното бедро. Обсипвам с целувки бедрата, проправям си път към бикините, по корема, като не спирам да я щипя и засмуквам. Тя се гърчи под мен.
— Трябва да поработим върху това да опиташ да не мърдаш, бебчо.
„Стига да ми позволиш“.
Ще я науча просто да се наслаждава на удоволствието и да не мърда — и по този начин ще усети по-наситено всеки миг, всяко докосване, всяка целувка и ощипване. При тази мисъл ми се иска още повече да потъна в нея, но преди това искам да разбера какъв ще е откликът ѝ. Досега не ме спира. Оставя ме да властвам над тялото ѝ. Не се е поколебала дори за миг. Тя го иска… наистина го иска. Пъхвам език в пъпа ѝ и продължавам бавното пътуване нагоре, вкусвам я. Намествам се до нея, единият ми крак все още между нейните. Ръката ми пълзи по тялото ѝ, по бедрото, по кръста, по гърдата. Нежно обхващам гърдата, опитвам се да преценя реакцията ѝ. Тя не се стяга. Не ме спира… има ми доверие. Дали ще ми позволи да завладея напълно тялото ѝ… да доминирам над нея? Мисълта е възбуждаща.