— Ако те боли много, мислех, че е добра идея да поработим над оралните ти умения.
Тя се задавя с чая.
По дяволите! Не искам да се задуши. Потупвам я внимателно по гърба и ѝ подавам чашата портокалов сок.
— Разбира се, в случай че искаш да останеш. Не искам да предизвиквам късмета си.
— Бих искала да остана днес. Утре обаче съм на работа.
— В колко си на работа утре?
— В девет.
— Добре. В девет ще си на работа.
Какво? Искам ли тя да остане?
За мен също е изненада.
Да, искам тя да остане.
— Трябва да се прибера тази вечер. Да си облека чисти дрехи.
— Можем да ти набавим дрехи и тук.
Тя замята коса и прехапва нервно устната си… за пореден път.
— Какъв е проблемът? — питам.
— Трябва да се прибера тази вечер.
Боже, какъв инат. Не искам да си тръгва, но на този етап, без споразумение, не мога да настоявам да остане.
— Добре, тази вечер. Сега си изяж закуската.
Тя поглежда храната.
— Яж, Анастейжа. Снощи не яде нищо.
— Наистина не съм гладна — прошепва тя.
Това започва да ме дразни.
— Искам да си изядеш закуската! — нареждам тихо.
— Какво ти става, като стане дума за хранене? — сопва се тя. „Сладурче, хич не ти трябва да знаеш“.
— Казах ти, че имам проблем с прахосването на храна. Яж. — Поглеждам я навъсено. „Не ме предизвиквай по този въпрос, Ана“. Тя ме поглежда инатливо и започва да яде.
Докато я наблюдавам как лапва хапка яйца, се успокоявам. Тя е истинско предизвикателство по свой си начин. Неповторим начин. Никога не съм се сблъсквал с подобно нещо. Точно така. Тя е нещо ново за мен. Тъкмо в това се крие очарованието ѝ… нали? Ана приключва с храната и аз вдигам чинията.
— Ти приготви закуската, значи аз ще вдигна масата.
— Демократично — извива вежди тя.
— Да. Не е точно в мой стил. После ще влезем във ваната.
Тъкмо ще тествам оралните ѝ умения. Поемам си бързо дъх, за да овладея възбудата при тази мисъл.
По дяволите!
Телефонът ѝ звъни и тя отива в другия край на стаята, за да говори. Спирам при мивката и я наблюдавам. Както е застанала край стъклената стена, утринната светлина очертава тялото ѝ под бялата ми риза. Устата ми пресъхва. Тя е слаба, с дълги крака, съвършени гърди и съвършено дупе.
Все още задълбочена в разговора, тя се обръща към мен и аз се преструвам, че вниманието ми е насочено другаде. Кой знае защо, не искам да ме хване как я зяпам.
Кой ѝ звъни?
Чувам я, че споменава името на Кавана, и се напрягам. Какво казва? Погледите ни се срещат.
„Какво казваш, Ана?“
Тя се обръща настрани и след миг затваря, след това тръгва към мен и бедрата ѝ се полюшват в мек, прелъстителен ритъм под ризата ми. Дали да ѝ кажа, че я виждам?
— Споразумението… всичко ли покрива? — пита тя и ме хваща неподготвен тъкмо когато затварям шкафа.
— Защо питаш? — „Какво цели с този въпрос? Какво каза на Кавана?“
Тя си поема дълбоко дъх.
— Как да кажа… Имам някои въпроси за секса и ми се щеше да попитам Кейт.
— Можеш да попиташ мен.
— Крисчън, при цялото ми уважение към теб… — Тя млъква.
Притеснява ли се?
— Става дума за техники. Няма да говорим за Червената стая на болката.
— На болката?
„Това пък откъде дойде?“
— Та тази стая е за удоволствие, Анастейжа. Повярвай ми. Освен това Кейт в комбинация с брат ми са двойно зло. Наистина бих предпочел да не говориш с нея.
Не искам Елиът да знае нищо за сексуалния ми живот. След това никога няма да ме остави на мира.
— Семейството ти знае ли за… предпочитанията ти?
— Не. Това не им влиза в работата.
Тя гори от желание да попита нещо.
— Кажи ми какво искаш да знаеш за секса — питам аз, заставам пред нея и внимателно се вглеждам в лицето ѝ.
„Кажи ми, Ана“.
— Не е нещо конкретно — прошепва тя.
— Е, можем да започнем с въпрос. Какво мислиш за нощес? — Дишането ми става плитко, докато чакам отговора. Цялата ни сделка зависи от отговора ѝ.
— Беше много хубаво — уверява ме тя с мека, сексапилна усмивка.
Точно това искам да чуя.
— И за мен. Никога не бях правил ванила секс. И не мога да кажа, че е нещо, което не ми харесва. Може би защото бях с теб.
Изненадата и удоволствието от думите ми са очевидни. Галя плътната ѝ долна устна с палец. Горя от желание да я докосна… отново.
— Хайде, ела да си вземем вана. — Целувам я и я повеждам към банята.
— Стой тук — нареждам, завъртам кранчето, след това добавям ароматно масло в шуртящата вода. Ваната се пълни бързо, а тя ме наблюдава. Обикновено очаквам жената, с която ще се къпя, да сведе скромно очи.