Ана Стийл, прелъстителката!
Членът ми откликва с радост и се надървя още повече. Тя протяга ръка, обхваща ме и стиска. Дъхът ми излиза със съскане през стиснатите зъби и аз затварям очи, наслаждавам се на момента.
„Така, значи нямам нищо против да ме докосва“.
Да, наистина нямам нищо против… Поставям ръка върху нейната и ѝ показвам какво да прави.
— Ето така. — Гласът ми е дрезгав, докато я насочвам. Тя ме стиска малко повече и ръката ѝ започва да се движи нагоре и надолу под моята.
Точно така.
— Точно така, бебчо…
Пускам я, оставям я да продължи, затварям очи и се предавам на ритъма, който тя определя.
О, господи!
Как е възможно невинността ѝ да ме възбужда чак толкова? Да не би да се наслаждавам на всичко, което тя прави за пръв път?
Неочаквано тя ме поема с уста, засмуква силно и езикът ѝ започва мъчението си.
Мамка му!
— Господи… Ана!
Тя засмуква още по-силно; очите ѝ блестят, озарени от женска хитрост. Това е отмъщението ѝ, нейното танто за танто. Тя изглежда невероятно.
— Господи — ръмжа аз и затварям очи, за да не свърша на мига. Тя продължава сладкото мъчение и увереността ѝ расте. Изтласквам бедра нагоре, за да вляза по-дълбоко в устата ѝ.
Докъде мога да стигна, сладурче?
Възбуждащо е да я гледам, наистина много възбуждащо. Стискам косата ѝ и започвам да се движа в устата ѝ, докато тя се подпира с ръце на бедрата ми.
— О, бебчо, страхотна си!
Тя е скрила зъби зад устните и ме поема в уста отново.
— А! — стена и се питам колко дълбоко може да ме поеме. Устата ѝ ме измъчва, скритите зъби стискат силно. А аз искам повече.
— Господи! Колко навътре можеш да го поемеш?
Очите ѝ срещат моите и тя се мръщи. След това с решителен поглед се плъзва надолу така, че опирам в гърлото ѝ.
Мамка му!
— Анастейжа, ще свърша в устата ти — предупреждавам задъхано. — Ако не искаш да го правя, спри веднага. — Повдигам се отново към нея, наблюдавам как пенисът ми влиза и излиза от устата ѝ. Повече от еротично е. На ръба съм. Неочаквано тя оголва зъби и стиска леко, а аз съм дотук, изпразвам се в гърлото ѝ и изкрещявам от удоволствие.
Мамка му!
Дишам тежко. Тя напълно ме срази… за пореден път!
Когато отварям очи, тя грее от гордост.
Така и трябва. Беше невероятна свирка.
— Не усещаш ли гадене, когато нещо опре до гърлото ти? — удивявам се аз, когато успявам да си поема дъх. — За бога, Ана, това беше много, много хубаво! И доста неочаквано. Не спираш да ме учудваш. — Това е похвала за добре свършената работа.
Чакай, това беше толкова хубаво, че тя би трябвало да има някакъв опит.
— Правила ли си го преди?
— Не — отвръща тя с нескрита гордост.
— Добре. — Надявам се облекчението ми да не е проличало. — Ето още нещо, което ви се случва за първи път, госпожице Стийл! Е, получавате отличен по орален секс. Хайде да идем в леглото. Дължа ти един оргазъм.
Излизам от ваната малко замаян и увивам кърпа на кръста си. Дръпвам друга, подавам ѝ я и ѝ помагам да излезе от ваната, завивам я в нея, така че тя е в капан. Притискам я до себе си, целувам я, целувам я истински. Проучвам устата ѝ с езика си.
Усещам вкуса на спермата си в устата ѝ. Придържам главата ѝ и задълбочавам целувката.
Желая я.
Цялата я желая.
Желая и тялото, и душата ѝ.
Искам да е моя.
Вглеждам се в съсредоточените ѝ очи и моля:
— Кажи да.
— За кое?
— За споразумението. Искам да си моя, само моя. Моля те, Ана. — За пръв път от много време ми се случва да моля. Целувам я отново и влагам цялата тръпка, която изпитвам, в целувката. Когато поемам ръката ѝ, тя ми се струва замаяна.
„Омагьосай я още повече, Грей“.
Когато влизаме в спалнята, я пускам и питам:
— Имаш ли ми доверие?
Тя кима.
— Добро момиче.
Добро и красиво момиче.
Отивам в дрешника и избирам една от вратовръзките си. Когато заставам отново пред нея, дръпвам кърпата и тя пада на пода.
— Сложи ръцете си една до друга отпред.
Тя се облизва и ми се струва, че не е много сигурна, но след това протяга ръце. Бързо връзвам китките с вратовръзката. Пробвам възела. Точно така. Няма да се развърже.
„Дойде време за още обучение, госпожице Стийл“.
Устните ѝ се разтварят, докато тя поема въздух… развълнувана е.
Нежно подръпвам двете плитки.
— Изглеждаш така млада. Те обаче няма да ме спрат. Махам кърпата от кръста си. — О, Анастейжа! Какво искам да направя с теб! — Стискам я под раменете и я побутвам леко на леглото, като я държа, за да не падне. Щом се отпуска, лягам до нея, стискам юмруците ѝ и ги вдигам над главата ѝ. — Дръж ръцете си тук, не ги мърдай. Разбираш ли ме?