Тя преглъща.
— Отговори ми.
— Няма да мърдам ръцете си — обещава тя с дрезгав глас.
— Добро момиче. — Не се сдържам и се усмихвам. Тя лежи до мен, с вързани китки, безпомощна. Моя.
Все още не мога да правя с нея каквото пожелая — все още не, — но напредваме.
Навеждам се и я целувам лекичко и ѝ казвам, че ще я обсипя цялата с целувки.
Тя въздиша, докато устните ми се местят от основата на ухото чак до ямката в основата на шията. Възнаграден съм със стон на удоволствие. Тя рязко сваля ръце, за да обвие врата ми.
„Не, не, недей. Така няма да стане, госпожице Стийл“.
Поглеждам я гневно и връщам ръцете ѝ над главата.
— Не мърдай или ще се наложи да започнем отначало.
— Искам да те докосна — шепне тя.
— Знам. — „Само че не можеш“. — Дръж ръцете си над главата.
Устните ѝ са разтворени, гърдите ѝ се повдигат с всяка глътка въздух. Тя е възбудена.
Чудесно.
Обхващам с пръсти брадичката ѝ и започвам да целувам цялото ѝ тяло. Ръката ми пълзи по гърдите ѝ, устните я следват. С една ръка на корема ѝ преча да мърда и обръщам внимание на зърната, смуча и леко подръпвам, радвам се, че се втвърдяват.
Тя мърка и бедрата ѝ започват да се движат.
— Не мърдай — предупреждавам я с уста до кожата ѝ. Обсипвам корема с целувки, езикът ми вкусва дълбочината на пъпа ѝ.
— А… — стене и се гърчи тя.
Ще трябва да я науча да стои неподвижно…
Зъбите ми се плъзват по кожата ѝ.
— М-м-м, толкова сте вкусна, госпожице Стийл.
Нежно пощипвам кожата между пъпа и срамните косми, след това сядам между краката ѝ. Стискам и двата ѝ глезена и разтварям широко краката ѝ. Както е гола и уязвима, е невероятна гледка. Стискам лявото ходило, свивам коляното ѝ и вдигам пръстите ѝ към устните си, без да откъсвам очи от лицето ѝ. Целувам всеки пръст, след това захапвам меките възглавнички на всеки.
Тя е отворила широко очи, устата ѝ се свива, за да изрече тихо „О“. Когато захапвам възглавничката на малкия пръст по-силно, тазът ѝ потръпва и тя изскимтява. Прокарвам език по вътрешната страна на ходилото чак до глезена. Тя стиска очи, главата ѝ се мята от една на друга страна, докато продължавам да я измъчвам.
— Моля те, моля те — умолява ме тя, когато засмуквам и хапя малкото пръстче.
— Всички хубави неща искат търпение, госпожице Стийл — шегувам се аз.
Когато стигам до коляното ѝ, не спирам, продължавам, лижа, смуча и хапя бедрото от вътрешната страна, разтварям широко краката ѝ.
Тя трепери, в шок е, очаква езика ми между бедрата си.
„О, не, госпожице Стийл, все още не“.
Насочвам вниманието си към левия ѝ крак и пощипвам коляното от вътрешната страна.
Тя се напряга и най-сетне аз лягам между краката ѝ. Тя обаче държи ръцете си вдигнати.
Браво на момичето!
Нежно прокарвам нос нагоре и надолу по вулвата ѝ.
Тя се гърчи под мен.
Спирам. Трябва да се научи да не мърда.
Тя вдига глава, за да ме погледне.
— Знаеш ли колко опияняваща е миризмата ти, Стийл? — Задържам погледа ѝ и притискам нос в срамните косми, вдишвам дълбоко. Тя отпуска глава на леглото и стене.
Духвам леко сред косъмчетата.
— Това ми харесва — прошепвам. Отдавна не бях виждал срамни косми толкова отблизо. Подръпвам ги нежно. — Мисля, че ще ги запазим.
Но пък никак не са подходящи за игра с восък…
— О, моля те, моля те… — вие тя.
— Обичам, когато ме молиш, Анастейжа.
Тя стене.
— Не е точно в мой стил да се отплащам, Стийл — прошепвам до кожата ѝ. — Но ти ми достави удоволствие днес, така че ще те възнаградя. — Отпускам бедрата ѝ, отварям я за езика си и бавно започвам да описвам кръгчета около клитора.
Тя вика, тялото ѝ се надига от леглото.
Аз обаче не спирам. Езикът ми е безжалостен. Краката ѝ се напрягат, пръстите са изпънати.
Толкова е близо. Бавно пъхвам средния си пръст в нея.
Мокра е.
Мокра и тръпнеща в очакване.
— О, бебчо, така те обичам, когато си толкова мокра. — Започвам да движа пръста си по посока на часовниковата стрелка, разтягам я. Езикът ми продължава да дразни клитора ѝ, отново и отново. Тя се стяга под мен и най-сетне изкрещява, когато оргазмът я разтърсва.
Браво!
Коленича и взимам презерватив. Слагам си го и влизам бавно в нея.
Боже, толкова е хубаво!
— Хубаво ли е? — проверявам.
— Да! — потвърждава тя дрезгаво.