Започвам да се движа и се наслаждавам колко е стегната. Отново и отново, все по-бързо, губя се в тази жена. Искам да свърши отново.
Искам я задоволена.
Искам я щастлива.
Най-сетне тя се напряга отново и изскимтява.
— Готова си. Направи го за мен, бебчо — казвам през стиснати зъби и тя се свива около мен.
Провиквам се, когато усещам собственото си освобождаване. За кратко се отпускам върху нея и се наслаждавам на мекотата ѝ. Тя отпуска ръце така че обхващат врата ми, но тъй като е вързана, не може да ме докосне.
Поемам си дълбоко дъх, повдигам се на ръце и я поглеждам в почуда.
— Виждаш ли колко добре си пасваме? Ако ми дадеш себе си, ще е много по-хубаво. Повярвай ми, Анастейжа. Мога да те заведа на места, за които дори не подозираш, че съществуват. — Челата ни се докосват и аз затварям очи.
„Моля те, кажи да“.
Пред вратата чуваме гласове.
Какво става, по дяволите?
Това са Тейлър и Грейс.
— Мамка му! Това е майка ми!
Ана се свива и аз се изтеглям от нея.
Скачам от леглото и хвърлям презерватива в кошчето за боклук.
Какво прави майка ми тук, по дяволите?
Слава богу, Тейлър е успял да я забаламоса. Сега я чака изненада.
Ана е все още просната на леглото.
— Хайде, трябва да се облечем. Ако искаш да видиш майка ми, разбира се. — Усмихвам се на Ана, докато си нахлузвам дънките. Тя изглежда прелестно.
— Крисчън, не мога да мръдна — оплаква се тя, но е широко усмихната.
Навеждам се, развързвам възела и я целувам по челото.
Майка ми ще е очарована!
— Ето още нещо ново — прошепвам и не мога да скрия усмивката си.
— Нямам никакви чисти дрехи тук.
Намъквам бяла тениска и когато се обръщам, тя е седнала и е прегърнала коленете си.
— Дали не е по-добре да остана тук все пак?
— О, не, не е — казвам предупредително. — Можеш да облечеш нещо мое.
Приятно ми е, когато облича моите дрехи.
Тя става сериозна.
— Анастейжа, дори и в чувал би изглеждала прекрасна. Моля те, не се тревожи. Бих искал да се запознаеш с майка ми. Облечи се. Ще ида да я успокоя. Ще те очаквам там след пет минути. В противен случай ще дойда и ще те измъкна независимо дали си гола, облечена или в какво си облечена. Тениските ми са в шкафа, ризите — в дрешника. Избери си!
Тя се ококорва.
„Да, говоря сериозно, сладурано“.
Предупреждавам я с поглед, отварям вратата и отивам да намеря мама.
Грейс е застанала в коридора срещу вратата на фоайето и Тейлър ѝ говори нещо. Лицето ѝ грейва, когато ме вижда.
— Миличък, нямах представа, че не си сам — възкликва тя и ме поглежда малко смутено.
— Здравей, мамо. — Целувам бузата, която тя ми подава. — Аз поемам оттук — обръщам се към Тейлър.
— Добре, господин Грей. — Той кима — изглежда раздразнен — и тръгва към кабинета си.
— Благодаря, Тейлър — провиква се след него Грейс, след това насочва цялото си внимание към мен. — Поемаш значи? — казва укорително. — Бях на пазар в центъра и реших да се отбия да пием кафе. — Млъква. — Ако знаех, че не си сам… — Свива рамене с неудобство, съвсем като момиченце.
Често е идвала на кафе и тук е имало жена, но тя така и не е разбирала.
— Тя ще дойде след малко — казвам, за да не се чувства нещастна. — Заповядай, седни. — Махвам към канапето.
— Тя ли?
— Да, мамо. Тя. — Гласът ми звучи сухо, докато се опитвам да не прихна. За пръв път я виждам, че е без думи, докато минава през хола.
— Виждам, че сте закусвали — отбелязва тя и оглежда неизмитите тигани.
— Искаш ли кафе?
— Не. Благодаря ти, миличък. — Тя сяда. — Ще се запозная с… приятелката ти и си тръгвам. Не искам да ви прекъсвам. Мислех си, че превиваш гръб над документи. Работиш прекалено упорито, миличък. Искаше ми се да те изведа. — Поглежда ме почти извинително, когато сядам до нея на канапето.
— Не се тревожи. — Реакцията ѝ наистина ме забавлява. — Защо не си на църква тази сутрин?
— Карик трябваше да работи, затова ще отидем на вечерната служба. Едва ли ще искаш да дойдеш с нас.
Извивам вежда цинично и презрително.
— Мамо, знаеш, че това не е за мен.
Двамата с Господ си обърнахме гръб много отдавна.
Тя въздъхва, но в този момент се появява Ана — облечена в своите дрехи — и застава срамежливо на вратата. Напрежението между майка и син се разсейва и аз ставам, обзет от облекчение.
— Ето я.
Грейс се обръща и става.
— Майко, това е Анастейжа Стийл. Анастейжа, това е Грейс Тревелиан-Грей.
Двете си подават ръце.
— Нямате представа какво удоволствие е за мен — започва Грейс с малко повече ентусиазъм, отколкото ми се нрави.