— Приятно ми е, доктор Тревелиан-Грей — отвръща любезно Ана.
— Казвай ми Грейс — усмихва се тя и веднага започва да се държи приятелски и неофициално.
Какво? Толкова бързо?
Грейс продължава да обяснява.
— Обикновено ме наричат доктор Тревелиан, а госпожа Грей е свекърва ми. — Намига на Ана и сяда. Давам знак на Ана и потупвам възглавницата до мен; тя се приближава и сяда.
— Е, как се запознахте? — любопитства Грейс.
— Анастейжа дойде за едно интервю за студентския вестник за университета във Ванкувър. Нали ще връчвам дипломите там следващата седмица.
— Значи завършваш сега? — пита Грейс.
— Да — отговаря Ана.
Мобилният ѝ звънва и тя се извинява, за да се обади.
— А аз ще държа реч — обяснявам на Грейс, но цялото ми внимание е насочено към Ана.
Кой ѝ звъни?
— Слушай, Хосе, не му е сега времето! — чувам я да казва.
Скапаният фотограф! Той пък какво иска?
— Оставих съобщение на Елиът, след това разбрах, че е в Портланд. Не съм го виждала от миналата седмица — обяснява Грейс.
Ана затваря.
Грейс продължава, докато Ана се върне при нас.
— … и Елиът се обади да ми каже, че си тук. Не те бях виждала от две седмици, момчето ми.
— Аха, Елиът ти е казал. Така ли стана сега? — подхвърлям.
Какво иска фотографчето?
— Мислех да отидем да обядваме заедно днес, но виждам, че имаш други планове, и не искам да провалям деня ви. — Грейс става и за пръв път съм доволен, че притежава невероятна интуиция и разбира какво става. Отново си подава бузата. Целувам я за довиждане.
— Трябва да закарам Анастейжа до Портланд.
— Разбира се. — Грейс отправя ослепителна — и ако не греша, изпълнена с благодарност — усмивка на Ана.
Колко дразнещо.
— Анастейжа, за мен беше голямо удоволствие. Надявам се да се видим скоро. — Подава ръка на Ана.
— Госпожо Грей?
Тейлър е — появил се е на прага.
— Благодаря, Тейлър — отвръща Грейс и той я извежда от стаята, през двойната врата към фоайето.
Интересно.
Майка ми открай време си мисли, че съм гей. Тъй като винаги е уважавала границите ми, никога не ме е питала.
Е, сега вече знае.
Ана е притеснена и хапе долната си устна, от нея се излъчва безпокойство… както и трябва да бъде.
— Значи фотографът се обади — ръмжа аз.
— Да.
— Какво искаше?
— Само да се извини… знаеш… за петък вечерта.
— Ясно. — Може би иска да се пробва отново. Неприятна мисъл.
Тейлър прочиства гърлото си.
— Господин Грей, има проблем с пратката през Дарфур.
Мама му стара! Така става, когато не проверявам имейлите си рано сутринта. Нали бях зает с Ана.
— Чарли Танго в Боинг Фийлд ли е?
— Да, сър.
Тейлър кимва на Ана.
— Извинете ме, госпожице Стийл.
Тя му отправя широка усмивка и той си тръгва.
— Той тук ли живее? — пита тя.
— Да.
Тръгвам към кухнята, вземам си телефона и бързо проверявам имейлите. Рос ми е изпратила един спешен и два есемеса. Звъня ѝ веднага.
— Рос, какъв е проблемът?
— Здравей, Крисчън. Докладът от Дарфур не е добър. Не могат да гарантират безопасността на пратките, нито на наземния екип, а Държавният департамент не желае да отпусне помощта без подкрепа на неправителствена организация.
Мътните да ги вземат!
Не искам да рискувам безопасността на който и да е екип. Рос знае това много добре.
— Можем да се пробваме с наемници — предлага тя.
— Не, откажи…
— Ами цената… — опитва се да протестира тя.
— Ще пуснем от самолет.
— Знаех, че ще кажеш това, Крисчън. Имам план. Само че ще струва скъпо. Междувременно контейнерите могат да заминат за Ротердам от Филаделфия и ще продължим оттам. Това е.
— Добре. — Затварям. Малко помощ от Държавния департамент би ни дошла добре. Трябва да позвъня на Бландино, за да обсъдим въпроса по-подробно.
Връщам вниманието си към госпожица Стийл, която е застанала в хола ми и ме наблюдава предпазливо. Трябва да върна отношенията ни там, откъдето ни прекъснаха.
Да. Договорът. Това е следващата стъпка в преговорите ни.
Влизам в кабинета, събирам листата от бюрото и ги натъпквам в кафяв плик.
Ана не е помръднала от мястото си в хола. Дали не мисли за фотографа? Настроението ми се скапва.
— Това е договорът. — Подавам ѝ плика. — Прочети го и ще го обсъдим другия уикенд. Позволявам си да те посъветвам преди това да направиш малко проучване, за да знаеш за какво става дума. — Тя поглежда плика, след това вдига очи към мен. Пребледняла е. — Това в случай, че се съгласиш, а наистина се надявам да го направиш — добавям.