— Проучване?
— Нямаш представа какво можеш да научиш от интернет.
Тя се мръщи.
— Какво има? — питам аз.
— Нямам компютър. Обикновено ползвам този в университета. Ще видя дали мога да взема лаптопа на Кейт.
Нямала компютър ли? Как е възможно студентка да няма компютър? Да не би да е безпарична? Подавам ѝ плика.
— Сигурен съм, че няма да ми откажеш да ти дам… назаем един. Вземи си нещата. Ще те закарам до Портланд и ще обядваме по пътя. Ще ида да се облека.
— Ще се обадя по телефона — заявява тя, гласът ѝ е тих и неуверен.
— На фотографа? — сопвам се. Тя ме поглежда виновно.
Какво става, по дяволите?
— Само запомнете, госпожице Стийл, че никак не обичам да деля нещо с някого.
Изфучавам от стаята преди да кажа още нещо.
Да не би да си пада по него?
Да не би да ме е използвала, за да я отворя?
Мама му стара!
Може да е заради парите. Каква потискаща мисъл… въпреки че не я мислех за златотърсачка. Колко бурно само реагира, че съм ѝ купил дрехи. Свалям дънките и си слагам боксерки. Връзката ми „Бриони“ е на пода. Навеждам се и я вдигам.
Тя понесе връзването добре… „Има надежда, Грей. Надежда“.
Натъпквам вратовръзката и други две в плик заедно с чорапите, бельото и презервативите.
Какво правя?
Дълбоко в себе си знам, че цялата следваща седмица ще остана в „Хийтман“… за да съм близо до нея. Грабвам два костюма и ризи, които Тейлър ще донесе през седмицата. Единият ми трябва за дипломирането.
Обувам чисти дънки и вземам кожено яке. В този момент телефонът ми избръмчава. Получил съм есемес от Елиът.
●Връщам се днес с колата ти.
Дано не ти съсипвам плановете.●
Веднага отговарям.
●Не. Тръгвам към Портланд.
Кажи на Тейлър кога ще пристигнеш.●
Звъня на Тейлър по интеркома.
— Господин Грей?
— Елиът ще докара джипа по някое време днес следобед. Докарай го утре в Портланд. Аз ще отседна в „Хийтман“ до церемонията по дипломирането. Оставил съм дрехите, които да ми донесеш.
— Добре, господине.
— И позвъни в „Ауди“. „A-Три“ може да ми трябва по-скоро от предвиденото.
— Готово е, господин Грей.
— А, добре, благодаря.
Значи въпросът с колата е уреден; сега остава компютърът. Звъня на Барни, предполагам, че ще си е в офиса, и знам, че със сигурност има някой лаптоп последен писък на модата.
— Господин Грей? — отговаря той.
— Какво правиш в офиса, Барни? Неделя е.
— Работя над дизайна на таблета. Тази работа със слънчевата батерия нещо ме притеснява.
— Трябва да си ходиш и вкъщи от време на време.
Барни избухва в смях.
— С какво да ви услужа, господин Грей?
— Да имаш нов лаптоп?
— Два, от „Апъл“.
— Супер. Имам нужда от единия.
— Дадено.
— Можеш ли да уредиш имейл сметка за Анастейжа Стийл? Тя ще е собственикът.
— Как се пише „Стийл“?
— С и и й.
— Добре.
— Така. Днес Андреа ще се свърже с теб, за да уредите доставката.
— Разбрано, господине.
— Благодаря, Барни… и се прибери.
— Добре, господине.
Пускам есемес на Андреа с инструкции да прати лаптопа на домашния адрес на Ана, след това се връщам в хола. Ана седи на канапето и си гледа пръстите. Поглежда ме предпазливо и става.
— Готови ли сме? — питам.
Тя кима.
Тейлър излиза от кабинета си.
— Разбрахме се за утре, нали? — питам.
— Да, сър. Коя кола ще вземете?
— Осмицата.
— Приятно пътуване, госпожице Стийл — казва Тейлър, докато отваря вратата на фоайето, за да излезем. Ана пристъпва от крак на крак до мен, докато чакаме асансьора, впила зъби в долната си устна.
Това ми напомня за зъбите ѝ върху члена ми.
— Какво става, Анастейжа? — питам, протягам ръка и щипвам брадичката ѝ. — Спри да ядеш тази уста, иначе ще те чукам в асансьора. И изобщо не ме е грижа дали някой ще се качи, или не — изръмжавам.
Тя ми се струва шокирана, въпреки че не разбирам защо след всичко, което направихме… Настроението ми се поразведрява.
— Имам проблем, Крисчън.
— Така ли?
Щом се качваме, натискам копчето за гаража.
— Ами… — почва тя неуверено. След това изпъва рамене. — Трябва да говоря с Кейт. Имам толкова много въпроси за секса, а не мога да говоря с теб, понеже ти не си безпристрастен. Ако искаш от мен да правя всичките тези неща, аз наистина не знам как очакваш да се справя. — Млъква, сякаш преценява думите. — Просто нямам никаква база за сравнение.