Пак ли този въпрос? Нали вече говорихме. Не искам да говори с никого. Вече подписа споразумение за конфиденциалност. Само че тя пита отново. Значи става въпрос за нещо важно.
— Ако се налага да говориш с нея, направи го, но искам да съм сигурен, че имаш думата ѝ, че няма да го сподели с Елиът.
— Тя не би направила такова нещо. Ако тя ми каже нещо за Елиът, аз не бих ти казала — настоява тя.
Напомням ѝ, че не се интересувам от сексуалния живот на Елиът, но се съгласявам, че може да обсъжда онова, което сме правили досега. Съквартирантката ѝ ще ме обеси на топките, ако научи за истинските ми намерения.
— Добре — съгласява се тя и ми отправя ведра усмивка.
— Колкото по-скоро имам съгласието ти за подчинение, толкова по-добре. Тогава ще се сложи край на всичко това.
— Край на кое?
— На това винаги да ме предизвикваш и да си толкова упорита. — Целувам я бързо и щом усещам устните ѝ до своите, се чувствам много по-добре.
— Много хубава кола — отбелязва тя, когато приближаваме към аудито в подземния гараж.
— Знам. — Отправям ѝ бърза усмивка и тя ме награждава с още една от своите, а след това извърта очи. Отварям ѝ вратата и се питам дали не трябва да ѝ направя забележка за това извъртане на очите.
— Каква е марката?
— Ауди „R8 Спайдър“. Днес времето е хубаво. Можем да свалим гюрука. Имам и бейзболна шапка тук някъде. Всъщност трябва да са две.
Паля и свалям гюрука и от колоните се понася гласът на Спрингстийн. Усмихвам се широко на Ана и изкарвам осмицата от безопасния гараж.
Поемам между автомобилите по магистрала 5 към Портланд. Ана е мълчалива, слуша музиката и гледа през прозореца. Трудно ми е да видя изражението ѝ, защото е скрита зад огромни слънчеви очила и шапка на „Маринърс“. Вятърът свисти над нас, докато профучаваме покрай Боинг Фийлд.
Дотук уикендът протича непредвидено. А какво очаквах? Мислех, че ще вечеряме, ще обсъдим договора, а след това какво…? Може би чукането с нея беше неизбежно.
Поглеждам я.
Да… Искам да я чукам отново.
Иска ми се да знам какво мисли. Тя не издава почти нищо, но вече съм научил някои неща за нея. Макар и неопитна, тя няма търпение да научи. Кой да предположи, че срамежливото момиче крие душа на сирена? Представям си пак устните ѝ върху члена си и потискам един стон.
Да… тя наистина гори от желание.
Тази мисъл ме възбужда.
Надявам се да я видя преди следващия уикенд.
Дори сега ми се иска да я докосна. Протягам ръка и я отпускам на коляното ѝ.
— Гладна ли си?
— Май не — отвръща тихо тя.
Това е вече прекалено.
— Трябва да се храниш, Анастейжа. Знам едно много хубаво място близо до Олимпия. Ще спрем там.
„Кюизин Соваж“ е малко заведение, пълно с двойки и семейства, които похапват лек неделен обяд. Стискам ръката на Ана, докато следваме хостесата към масата. За последно съм идвал тук с Елена. Питам се какво ли би казала тя за Анастейжа.
— Не съм идвал отдавна тук. Няма голям избор — готвят това, което наберат или уловят — обяснявам и правя гримаса на ужас. Ана се смее.
Защо ли се чувствам като крал, когато я разсмея?
— Две чаши пино гриджо — поръчвам на сервитьорката, която ме оглежда изпод русия си бретон. Дразнеща работа.
Ана се цупи.
— Какво има? — питам и се чудя дали и сервитьорката не я дразни.
— Искам диетична кола.
„Защо тогава не каза?“ Мръщя се.
— Пиното е хубаво вино. Ще върви с яденето, независимо какво ще ни дадат.
— Да ни дадат ли? — пита тя и се ококорва уплашено.
— Да. — Отправям ѝ многоватовата си усмивка, за да компенсирам, че не съм я оставил да си поръча каквото иска. Просто не съм свикнал да питам… — Майка ми те хареса — добавям с надеждата да ѝ доставя удоволствие, когато си припомням вниманието на Грейс.
— Мислиш ли? — Тя ми се струва поласкана.
— О, да! Винаги е мислила, че съм гей.
— Защо е мислила, че си гей?
— Защото никога не ме беше виждала с момиче.
— О! Нито една от петнайсетте?
— Имаш добра памет. Да, с никоя от тях.
— О!
„Да… само ти, любима“. Тази мисъл ми се струва притеснителна.
— Знаеш ли, Анастейжа, и за мен беше много странен уикенд. Много неща направих за първи път.
— Така ли?
— Никога не бях спал в едно легло с някого, никога не бях правил секс в моето собствено легло, никога не бях качвал момиче в Чарли Танго, никога не бях представял момиче на майка си. Какво направи с мен?