„Да, какво направи ти с мен? Това не съм аз“.
Сервитьорката ни донася студеното вино и Ана веднага отпива, без да откъсва лъскавите си очи от мен.
— И за мен този уикенд беше много хубав — признава срамежливо.
Аз също си давам сметка, че от известно време не съм се наслаждавал на уикенд… откакто се разделихме със Сузана. Казвам ѝ го.
— Какво е ванила секс? — пита тя.
Избухвам в смях при този неочакван въпрос и коренната промяна на темата.
— Просто обикновен секс, Анастейжа. Без играчки. — Свивам рамене. — Разбираш какво искам да кажа. Е, да, не разбираш съвсем, но… да, това означава.
— Така ли? — отвръща тя нещастно.
Сега пък какво има?
Сервитьорката ни отклонява от темата като поставя пред нас две купи, пълни със зелена супа.
— Супа от коприва — съобщава и наперено се оттегля към кухнята. Споглеждаме се, след това се навеждаме над супата. Пробваме и разбираме, че е прекрасна. Ана се киска на преувеличеното ми изражение на облекчение.
— Много хубаво се смееш — признавам тихо.
— Защо никога не си правил ванила секс? Винаги ли си правил… каквото си правил? — Любопитна, както винаги.
— Нещо такова. — След това се питам дали да не ѝ разкажа нещичко. Малко повече от нещичко. Искам и тя да е откровена с мен. Искам да ми има доверие. Никога не съм чак толкова откровен, но ми се струва, че мога да ѝ имам доверие, затова подбирам думите си внимателно.
— Една от приятелките на майка ми ме вкара в леглото си, когато бях на петнайсет.
— О! — Лъжицата на Ана застива по средата между купичката и устата ѝ.
— Тя имаше доста особени вкусове. Бях ѝ подчинен в продължение на шест години.
— О! — възкликва тя.
— Така че, повярвай ми, Анастейжа, знам много добре за какво става дума. — „Не ти трябва да знаеш“. — Никога не съм имал… обикновена връзка с обикновен секс, по учебник. — Не позволявах да ме пипат. Все още е така.
Очаквам реакцията ѝ, но тя продължава да си яде супата и мисли над чутото.
— И не си имал гадже в колежа? — пита, след като преглъща.
— Не съм.
Сервитьорката ни прекъсва, за да вдигне празните купички. Ана я изчаква да се отдалечи.
— Но защо?
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Да.
— Нямах желание. Тя бе всичко, което исках. Всичко, от което се нуждаех. И освен това щеше да ме пребие до смърт, ако го бях направил.
Тя примигва няколко пъти, сякаш се опитва да приеме информацията.
— Ако е била приятелка на майка ти, на колко години е била тогава?
— На достатъчно, за да знае повече от мен.
— Виждаш ли се с нея? — Тя май е шокирана.
— Да.
— А все още ли… ами… знаеш… — Изчервява се, става алена, устата ѝ е извита надолу.
— Не — уверявам я бързо. Не искам да придобие погрешна представа за връзката ми с Елена. — Тя е просто добра приятелка.
— О! А майка ти знае ли?
— Не, разбира се!
Майка ми би ме убила, а след това и Елена.
Сервитьорката се връща с основното: еленско. Ана отпива дълга глътка вино.
— Не е възможно да сте били заедно всеки ден, в смисъл на постоянна връзка.
Май е забравила за храната.
— Беше постоянна връзка, макар че не я виждах всеки ден. Беше много… трудно. Все пак аз ходех на училище, после отидох в колежа. Храни се, Анастейжа.
— Крисчън, моля те, наистина не мога да ям сега!
Присвивам очи.
— Яж! — Говоря тихо и се старая да овладея избухването си.
— Дай ми минутка — моли тя, тихо като мен.
Какъв ѝ е проблемът? Елена ли?
— Добре — примирявам се и се питам дали не съм ѝ казал прекалено много. Лапвам хапка еленско.
Най-сетне тя посяга към приборите и започва да яде.
Добре.
— Така ли ще е, ако подпиша… това ли ще е връзката ни? — пита тя. — Ти ще командваш, аз ще изпълнявам? — Забола е поглед в чинията си.
— Да.
— Разбирам. — Тя замята опашката си през рамо.
— И най-важното е, че ти ще искаш да го правя.
— Това е много голяма крачка.
— Така е. — Затварям очи. Сега искам да го направя с нея повече от когато и да било. Какво да ѝ кажа, за да я убедя да пробва?
— Анастейжа, трябва да направиш това проучване, да прочетеш договора. Мога да дискутирам с теб всяка точка. И ще го направя с радост. Ще бъда в Портланд до петък. Може да говорим преди това. Обади ми се. Може да се видим за вечеря, да речем в сряда вечерта? Наистина искам това между нас да се получи. Никога досега не съм желал нещо по-силно от това тази връзка да проработи.