Мама му стара!
Това означава „не“. Зяпнал съм екрана и не мога да повярвам.
Дотук ли бяхме?
Няма ли да обсъждаме?
Просто „беше удоволствие да те познавам“ ли?
Какво, мама му стара, стана?
Отпускам се на стола, напълно шашнат.
Удоволствие ли?
Удоволствие значи.
УДОВОЛСТВИЕ.
Мислеше, че е много повече от просто удоволствие, когато беше отметнала глава назад, докато свършваше.
„Не бързай чак толкова, Грей“.
Може пък да е шега.
„На това ли му се вика шега?“
Придърпвам лаптопа, за да напиша отговор.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Удоволствие ли?
Дата: 23 май 2011
До: Анастейжа Стийл
Докато гледам екрана, пръстите ми висят над клавишите и не мога да измисля какво да кажа.
Как можа да ме разкара толкова лесно?
Първото ѝ чукане.
„Събери си акъла, Грей. Какви са възможностите ти?“ Май трябва да я посетя, просто да се уверя, че наистина е казала „не“. Може да успея да я разубедя. Нямам представа как да отговоря на този имейл. Може пък да е видяла някои прекалено хард сайтове. Защо не ѝ дадох няколко книжки? Не мога да повярвам. Нека ме погледне в очите и тогава да ми каже „не“.
Точно така! Потривам брадичка, докато съставям план, и няколко минутки по-късно съм пред гардероба, за да извадя вратовръзката си.
Точно тази вратовръзка.
Сделката все още не е свършена. Вадя от сака презервативи и ги пъхвам в задния джоб на панталоните, след това си грабвам якето и бутилка бяло вино от минибара. По дяволите, това е шардоне, но нищо, ще трябва да стане. Грабвам ключа от стаята, затварям вратата и тръгвам към асансьора, за да си взема колата.
Докато спирам аудито пред апартамента, който тя дели с Кавана, се питам дали това е разумна постъпка. Никога досега не съм посещавал някоя от подчинените в дома ѝ — винаги те са идвали при мен. Нарушавам всички граници, които съм си определил. Отварям вратата на колата и слизам. Чувствам се неловко. Идването ми тук е необмислено и самонадеяно. Но пък вече съм идвал два пъти, макар и само за по няколко минути. Ако тя се съгласи, ще трябва да оправдая очакванията ѝ. Това няма да се случи отново.
„Май избързваш, Грей.
Тук си, защото мислиш, че отговорът ѝ е „не“!“
Почуквам и ми отваря Кавана. Изненадана е да ме види.
— Здравей, Крисчън. Ана не спомена, че ще идваш. — Отстъпва, за да вляза. — В стаята си е. Ще я повикам.
— Недей, искам да я изненадам. — Отправям ѝ най-приятелския си и невинен поглед и в отговор тя примигва няколко пъти. „Леле. Стана съвсем лесно. Кой да предположи?“ Колко хубаво. — Къде е стаята ѝ?
— Оттук, първата врата. — Тя сочи врата в края на празния хол.
— Благодаря.
Оставям якето и студеното вино на един от кашоните, отварям вратата и попадам в тесен коридор, където има две врати. Сигурно едната е баня, затова чукам на другата. Чакам секунда и отварям и ето я Ана, седи на малко бюро и чете нещо, което ми прилича на договора. Със слушалки е и лениво барабани в такт с музика, която не чувам. Оставам за момент да я наблюдавам. Лицето ѝ смръщено, тя е съсредоточена; косата ѝ е сплетена, тя е по анцуг. Може да е ходила да тича тази вечер… може би страда от прилив на излишна енергия. Тази мисъл ми доставя удоволствие. Стаята ѝ е малка, спретната и момичешка: цялата е в бяло, кремаво и бебешко синьо, окъпана в меките отблясъци на нощната лампа. Освен това е и малко празна, но забелязвам затворен кашон, на който пише „стаята на Ана“. Добре поне че има двойно легло — с бяла табла от ковано желязо. Чудесно. Тук има възможности.
Ана неочаквано скача, стресната от присъствието ми.
„Да, тук съм заради имейла ти“.
Сваля слушалките и звуците на тихата музика се разнасят между нас.
— Добър вечер, Анастейжа.
Тя ме зяпа в недоумение, ококорена.
— Мисля, че съдържанието на имейла ти изисква обяснение очи в очи. — Старая се да говоря съвсем естествено. Тя отваря уста, след това я затваря, но не продумва.
Госпожица Стийл е безмълвна. Това вече ми допада.
— Мога ли да седна?
Тя кима и продължава да ме гледа недоумяващо, докато се настанявам на леглото ѝ.
— Чудех се как ли изглежда спалнята ти — започвам, за да разчупя леда, въпреки че не ме бива много в празните приказки. Тя се оглежда, сякаш вижда стаята за пръв път. — Тук е много спокойно и тихо — добавям, въпреки че в момента не мога да кажа, че ми е спокойно. — Искам да разбера защо каза „не“ на предложението ми, без каквото и да е обсъждане.