— Как… — прошепва тя, но млъква, недоумението все още личи в тихия ѝ глас.
— Все още съм в „Хийтман“.
— Искаш ли нещо за пиене? — прописква тя.
— Не, благодаря, Анастейжа. — Чудесно. Най-сетне се сети, че трябва да се държи възпитано. Само че аз искам да се разберем за онова, заради което съм тук: стряскащия ѝ имейл. — И така, за тебе беше удоволствие да ме познаваш? — натъртвам на думата, която ми се е сторила най-обидна.
Удоволствие значи.
Тя свежда поглед към ръцете в скута си, пръстите ѝ нервно барабанят по бедрата.
— Мислех, че ще ми отговориш с мейл — отвръща тя, гласът ѝ като нея, по-нисък от тревата.
— Нарочно ли хапеш тази устна? — питам аз, гласът ми е по-строг, отколкото съм възнамерявал.
— Изобщо не се бях усетила — прошепва тя. Пребледняла е.
Не откъсваме очи един от друг.
Въздухът между нас почти пропуква от напрежение.
Мамка му!
„Нима не го усещаш, Ана? Не усещаш ли напрежението? Ами привличането?“ Дишането ми става плитко, докато наблюдавам как зениците ѝ се разширяват. Бавно, нарочно, посягам към косата ѝ и нежно изтеглям ластика, като освобождавам едната плитка. Тя ме наблюдава, очарована, очите ѝ не се отделят от моите. Разхлабвам и втората плитка.
— Значи си решила да поспортуваш малко. — Пръстите ми проследяват очертанието на ушната мида. Много внимателно подръпвам и стискам меката част. Тя не носи обеци, въпреки че ушите ѝ са пробити. Питам се как ли ще изглежда диамант на това място. Питам я защо е спортувала. Гласът ми е съвсем тих. Дишането ѝ става по-бързо.
— Трябваше ми време да помисля — отвръща тя.
— За какво да помислиш, Анастейжа?
— За теб.
— И реши, че е било удоволствие за теб да ме познаваш някъде там в миналото. Питам се дали си имала предвид познаване в библейския смисъл на думата.
Бузите ѝ порозовяват.
— Не знаех, че си падаш по Библията.
— Като дете ходех на неделно училище, Анастейжа. Доста неща научих там.
— Не си спомням да съм чела за щипки за зърна в Библията. Може би са те учили от някоя по-нова версия — заяжда се тя, очите ѝ блестят провокативно.
Ах тази голяма уста!
— Е, така и предполагах. Значи съм взел правилното решение да мина да ти напомня какво удоволствие е било за теб да ме познаваш. — Предизвикателството е в гласа ми, а сега виси помежду ни. Устата ѝ увисва изненадано, но аз плъзвам пръсти под брадичката ѝ и я затварям. — Как намирате идеята ми, госпожице Стийл? — шепна, докато се гледаме.
Неочаквано тя се хвърля към мен.
Мама му стара!
Незнайно как успявам да сграбча ръцете ѝ преди да ме докосне и ги извивам така, че тя се озовава на леглото, под мен, и аз съм протегнал ръцете ѝ над главата. Обръщам лицето ѝ към своето, целувам я силно, езикът ми проучва и завладява. Тялото ѝ се надига в отклик и тя ме целува със същата доза желание.
„О, Ана. Какво правиш с мен?“
След като започва да се гърчи за още, спирам и я поглеждам. Време е за план Б.
— Имаш ли ми доверие? — питам, когато тя отваря очи.
Тя кима ентусиазирано. От задния джоб на панталоните вадя вратовръзката, за да може тя да я види, след това я възсядам, хващам двете ѝ протегнати китки и я връзвам за една от металните пръчки на леглото.
Тя се гърчи под мен, пробва колко стегнато е вързана, но вратовръзката държи. Няма да ми избяга.
— Ето, така е по-добре. — Усмихвам се облекчено, защото тя е точно там, където искам. Сега трябва да я съблека.
Сграбчвам десния ѝ крак и започвам да развързвам гуменката.
— Не — опитва се да протестира тя, опитва се да отдръпне крака си и аз знам, че го прави, защото е тичала и не иска да ѝ сваля кецовете. Да не би да си мисли, че потта ще ме отврати?
Миличка!
— Ако се съпротивляваш, ще ти вържа и краката. Ако вдигаш шум, ще ти завържа устата. Така че тихо! Катрин сигурно подслушва.
Тя спира. Знам, че инстинктите не ме лъжат. Тя се срамува от краката си. Кога ще разбере, че тези неща не ме притесняват?
Бързо свалям гуменки, чорапи и анцуг. След това я измествам така, че да се опъне, и я намествам върху чаршафа и грубата домашно тъкана кувертюра. Ще направим голям хаос.
„Престани да хапеш тъпата си устна!“
Прокарвам пръст по устата ѝ като предупреждение. Тя свива устни в нещо като целувка и ме кара да се усмихна. Красива е, чувствено създание.
След като вече е там, където искам, си свалям обувките и чорапите, разкопчавам горното копче на панталоните и смъквам ризата. Тя не откъсва очи от мен.