— Мисля, че видя повече от необходимото. — Нека се чуди какво става, без да знае какво следва. Ще бъде плътска заплаха. Досега не съм ѝ връзвал очите, така че това ще спадне към обучението. Стига да каже да…
Отново я възсядам, стискам подгъва на тениската ѝ и я завивам нагоре. Вместо да я сваля, я вдигам върху очите ѝ: много удобна превръзка за очи.
Тя изглежда фантастично, изпъната и вързана.
— Става все по-хубаво и по-хубаво. Мисля да си взема нещо за пиене — шепна аз и ставам от леглото. Излизам от стаята, оставям вратата открехната и влизам в хола, за да взема бутилката вино.
Катрин вдига поглед от мястото си на канапето, където чете, извива учудено вежди. „Не ми казвай, че досега не си виждала мъж без риза, Кавана, защото няма да ти повярвам“.
— Кейт, къде да намеря чаши, лед и тирбушон? — питам, без да обръщам внимание на скандализираното ѝ изражение.
— Ами, в кухнята. Ще ти донеса. Къде е Ана?
„А-ха, проявяваш загриженост за приятелката си. Браво“.
— В момента е вързана, но иска нещо за пиене. — Посягам към бутилката шардоне.
— Ясно — отвръща Кавана и аз тръгвам след нея към кухнята, където тя сочи чашите, оставени на плота. Всички чаши са извадени и предполагам, че се канят да ги приберат за пренасянето. Подава ми тирбушон, а от хладилника вади формичка за лед и начупва леда на кубчета.
— Все още не сме събрали багажа. Знаеш ли, че Елиът ми помага да се пренеса? — отбелязва критично.
— Нима? — Не проявявам никакъв интерес, докато отварям виното. — Просто пусни лед в чашите. — С брадичка посочвам двете чаши. — Това е шардоне. По-приятно е за пиене с лед.
— Мислех, че си от мъжете, които предпочитат червено — отбелязва тя, докато наливам. — Ще дойдеш ли да помогнеш на Ана да се пренесе? — Очите ѝ блестят. Тя ме предизвиква.
„Накарай я да млъкне, Грей“.
— Не, не мога. — Говоря троснато, защото тя ме нервира, опитва се да ме накара да се почувствам виновен. Устните ѝ се свиват, аз се обръщам и се каня да изляза, но забелязвам неодобрението в погледа ѝ.
„Майната ти, Кавана“.
Няма начин да дойда да помагам. Връзката ни с Ана не е такава. Освен това не мога да отделя време.
Връщам се в стаята на Ана и затварям вратата, изолирам се от Кавана и възмущението ѝ. Виждам Ана Стийл и гледката ми доставя неимоверно удоволствие. Тя лежи задъхана, в очакване, на собственото си легло. Оставям виното на нощното шкафче, вадя пакетчето от панталоните и го оставям до виното, след това смъквам панталоните и бельото на пода и освобождавам еректиралия си член.
Отпивам глътка вино — изненадващо хубаво е — и поглеждам Ана. Тя не е промълвила и дума. Лицето ѝ е обърнато към мен, устните ѝ са разтворени в очакване. Вземам чашата ѝ и отново я възсядам.
— Жадна ли си, Анастейжа?
— Да — прошепва тя.
Отпивам глътка, навеждам се и я целувам, изливам виното в устата ѝ. Тя го прехвърля с език и дълбоко в гърлото ѝ чувам как мърка от удоволствие.
— Още? — питам.
Тя кима, усмихва се и аз се подчинявам.
— Хайде да не прекаляваме. Знаем, че не носиш на пиене, нали, Анастейжа — шегувам се и устата ѝ се разтяга в усмивка. Навеждам се и я оставям да отпие още от устата ми, а тя се гърчи под мен.
— Това ли наричаш удоволствие? — питам и се отпускам до нея.
Тя притихва, става сериозна, само че устните ѝ се разтварят, когато вдишва шумно.
Отпивам нова глътка вино, този път с две кубчета лед. Когато я целувам, вмъквам едното малко парченце между устните ѝ, след това прокарвам пътека от ледени целувки по ароматната ѝ кожа от гърлото чак до пъпа. Там поставям другото парченце и малко вино.
Тя си поема рязко дъх.
— Сега не трябва да мърдаш. Ако мръднеш, ще разлееш вино по цялото легло. — Говоря тихо и я целувам отново, точно над пъпа. Бедрата ѝ потръпват. — О, не. Ако разлеете виното, ще ви накажа, госпожице Стийл.
В отговор тя стене и дръпва вратовръзката.
„Всяко нещо с времето си, Ана…“
Освобождавам гърдите ѝ от сутиена една по една и ги подпирам отдолу с чашките; гърдите ѝ са дръзки и уязвими, точно каквито харесвам. Бавно дразня и двете с устни.
— Това ли е за вас удоволствие? — шепна и духвам леко върху зърното. Устата ѝ се отпуска и оформя безмълвно „А“. Поемам ново кубче лед в уста и бавно го спускам по гръдната кост към зърното, обикалям го няколко пъти с леда. Тя стене под мен. Стискам кубчето с пръсти и продължавам да измъчвам всяко зърно със студени устни и остатъка от кубчето, което се топи между пръстите ми.