„Затова си тук“.
Нямам търпение да я видя отново — тези сини очи ме преследват дори в сънищата. Не съм споменал за нея пред Флин и се радвам, че не го направих, защото сега се държа като преследвач. Дали пък да не си призная? Не. Не искам да започне да ми досажда с поредните терапевтични дивотии. Просто имам нужда да се поразсея, а в момента единственото, което може да ме разсее, работи като продавачка в железарски магазин.
„Дойде чак дотук. Да видим сега дали малката госпожица Стийл е толкова апетитна, колкото я помниш.
Време за шоу, Грей“.
Когато влизам в магазина, дрънва звънче, всъщност се разнася монотонен електронен звук. Магазинът е доста по-голям, отколкото изглежда отвън, и макар че е почти обяд, вътре е тихо за събота. Има безкрайни гондоли с обичайните боклуци, които се продават по тези магазини. Бях забравил какви възможности има за човек като мен в такъв железарски магазин. Пазарувам основно онлайн, но докато съм тук, мога да взема някои неща: велкро, халки — точно така. Ще открия очарователната госпожица Стийл и ще се позабавлявам.
Трябват ми точно три секунди, за да я забележа. Навела се е над щанда и се вглежда напрегнато в екрана на компютъра, докато похапва като мишка от обяда си — геврек. Разсеяно перва трошица от ъгълчето на устата си и си близва пръста. Членът ми реагира на мига.
Аз да не съм на четиринайсет?
Дразня се от реакцията на тялото си. Може би това ще престане, ако я окова, изчукам и нашибам с камшици… не е задължително да стане точно в този ред. Точно така! От това имам нужда!
Тя е напълно погълната от задачата си и това ми дава възможност да я огледам. Похотливите мисли настрани, но тя е привлекателна, много привлекателна. Добре съм я запомнил.
Тя вдига поглед и застива. Смущаващо е, също като първия път, когато я видях. Тя ме зяпва, вече се е сетила кой съм и ми се струва, че е шокирана, а аз не мога да преценя това добре ли е, или е зле.
— Госпожице Стийл. Каква приятна изненада.
— Господин Грей — отвръща тя задъхано, притеснено. Добър отговор.
— Минавах оттук. Трябват ми някои неща. Радвам се да ви видя отново, госпожице Стийл! — За мен е огромно удоволствие. Облечена е в тясна тениска и дънки, а не в безформените дрипи, с които се беше докарала за интервюто с мен. Има дълги крака, тънка талия и съвършени цици. Устните ѝ са все още разтворени от изненада и трябва да устоя на желанието да вдигна брадичката ѝ и да ѝ затворя устата с моята. „Долетях чак от Сиатъл само за да те видя, а начинът, по който изглеждаш сега, си струваше пътуването“.
— Ана. Казвайте ми Ана. С какво мога да ви помогна, господин Грей? — Поема дълбоко дъх и изпъва рамене както на интервюто, след това ми отправя фалшива усмивка, която съм сигурен, че е запазена за клиентите. Е играта започва, госпожице Стийл.
— Имам нужда от няколко неща. Първо кабелни връзки.
Молбата ми я хваща неподготвена; тя ми се струва слисана.
„Ще стане много забавно. Не е за вярване какво мога да направя с кабелните връзки, сладурче“.
— Имаме различни дължини. Да ви покажа ли? — пита тя, след като се опомня.
— Благодаря. Покажете ми къде са.
Тя заобикаля плота и посочва една от гондолите. С кецове е. Разсеяно се питам как ли ще изглежда на супер високи токчета. Обувки на „Любутен“… да, единствено на „Любутен“.
— При електрическите стоки са, осми отдел. — Гласът ѝ потреперва и тя се изчервява…
Не е безразлична към мен. Надеждата избуява в гърдите ми.
Значи не е лесбийка. Подсмихвам се.
— Вие водите. — Протягам ръка, за да ѝ подскажа да върви. Като върви пред мен, имам възможност да се насладя на фантастичния ѝ задник. Дългата дебела опашка отмерва стъпките като метроном при всяко леко поклащане на бедрата. Тя наистина е бонбон: мила, любезна и красива, с всички физически атрибути, които ценя у една подчинена. Само че най-важният въпрос е ще ми стане ли подчинена? Сигурно не знае нищичко за този начин на живот — моя начин на живот, — но на мен много ми се иска да я запозная. „Много избързваш, Грей“.
— По работа ли сте в Портланд? — пита тя и прекъсва мислите ми. Гласът ѝ е висок; преструва се, че не ѝ е интересно. Иска ми се да се разсмея. Жените рядко ме карат да се смея.
— Имах среща в университета. В специалността Селско стопанство. Намира се във Ванкувър — лъжа аз. „Всъщност дойдох, за да ви видя, госпожице Стийл“.