Когато предлагам нещо по-добро, тя разбира какво имам предвид и изражението ѝ се променя на мига.
Побесняла е.
— Не мислиш да ми купуваш кола, нали? — озъбва се тя.
— Ще видим — промърморвам и се опитвам да запазя спокойствие. Отварям ѝ вратата и тя се качва зад волана, а аз се питам дали да не помоля Тейлър да я закара. По дяволите! Сещам се, че тази вечер не е на работа.
Щом затварям вратата, тя смъква прозореца… нетърпимо бавно.
За бога!
— Карай внимателно — ръмжа аз.
— Довиждане, Крисчън — отвръща тя и гласът ѝ потрепва, сякаш се опитва да не заплаче.
Както съм раздразнен и загрижен за безопасността ѝ, ме обзема чувство на безпомощност, когато колата ѝ изръмжава и потегля.
Не знам дали ще я видя отново.
Стоя като глупак на тротоара, докато задните фарове се стопяват в нощта.
Мамка му. Защо всичко стана толкова объркано?
Влизам обратно в хотела, отивам до бара и си поръчвам бутилка „Сансер“. Вземам го и се качвам в стаята. Лаптопът е отворен на бюрото и преди да отворя виното, сядам и започвам да пиша имейл.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Тази вечер
Дата: 25 май 2011, 22:01
До: Анастейжа Стийл
Не разбирам защо избяга тази вечер. Мисля, че отговорих на всичките ти въпроси. Знам, че ти дадох прекалено много информация и че имаш нужда от време да я обмислиш. Надявам се също да помислиш отново върху предложението ми. Много силно желая това между нас да се получи. Ще правим всичко много бавно.
Просто ми повярвай.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Поглеждам си часовника. Ще ѝ трябват поне двайсет минути за да се прибере, може би повече в това подобие на автомобил. Пускам мейл на Тейлър.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Ауди „А3“
Дата: 25 май 2011, 22:04
До: Дж Б Тейлър
Искам аудито за утре.
Благодаря.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Отварям бутилката и си наливам чаша, посягам към книгата, сядам да чета и се опитвам да се съсредоточа. Очите ми непрекъснато се стрелкат към екрана на лаптопа. Дали ще ми отговори? Минутите текат, безпокойството ми расте; защо не ми отговаря? В единайсет ѝ пускам есемес.
●Прибра ли се вече?●
Така и не получавам отговор. Може да си е легнала. Преди полунощ изпращам нов имейл.
От: Крисчън Грей
Относно: Тази вечер
Дата: 25 май 2011, 23:58
До: Анастейжа Стийл
Надявам се да си се прибрала жива с тази твоя кола.
Само ми кажи дали всичко е наред.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Утре ще я видя на церемонията по случай дипломирането и ще разбера дали съм отхвърлен. Завладян от тази потискаща мисъл се събличам, лягам си и отправям поглед към тавана.
Да знаеш, Грей, че прецака сделката.
Четвъртък, 26 май 2011
Мама я няма. Понякога излиза.
Сам съм. Сам съм с количките и одеялцето.
Когато се връща, спи на канапето. Канапето е кафяво и лепкаво. Тя е уморена. Понякога я завивам с одеялцето си. Или пък се прибира с нещо за ядене. Тези дни ми харесват. Ядем хляб с масло. Понякога има и сирене. Много обичам сирене.
Днес мама я няма. Играя си с количките. Те фучат по пода. Моята мама я няма. Тя ще се върне. Ще се върне. Кога ще се върне мама?
Тъмно е вече, а мама я няма. Мога да стигна до лампата, ако се кача на стол.
Щрак. Щрак. Щрак. Щрак. Щрак. Щрак.
Светло. Тъмно. Светло. Тъмно. Светло.
Гладен съм. Ям сирене. В хладилника има сирене.
Сирене със синя кожа.
Кога ще се върне мама?
Понякога се прибира с него. Мразя го. Крия се, когато той идва. Любимото ми място е гардеробът на мама. Той мирише на мама. Мирише на мама, когато е щастлива. Кога ще се върне мама?