— Фотографът Хосе? — Става все по-хубаво, мама му стара!
— Да, купих колата от майка му.
— Да, а тя може би е била на майката на майката на Хосе. Тази кола не е безопасна! — почти изкрещявам.
— Карам я от три години. Съжалявам, ако съм те разтревожила. Защо не се обади?
Звънях ѝ на мобилния. Тя не използва ли тъпия си мобилен? Да не би да говори за домашния? Прокарвам раздразнено ръка през косата си и си поемам дълбоко дъх. Май пак пренебрегваме важния въпрос.
— Анастейжа, искам да знам отговора ти. Това размотаване и чакане ме побърква.
Лицето ѝ помръква.
— Крисчън, виж… оставила съм баща си сам…
— Утре. Искам отговор до утре.
— Добре, утре. Ще ти кажа до утре. — Поглежда ме нервно.
Все още не е казала „не“. За пореден път оставам изненадан от облекчението, което ме залива.
Ама какво в тази жена ме привлича чак толкова? Тя ме наблюдава с честните си сини очи, на лицето ѝ е изписана тревога и аз едва удържам желанието си да я докосна.
— Ще останеш ли за коктейла? — питам.
— Не зная какво ще иска Рей — колебае се тя.
— Вторият ти баща ли? Искам да се запозная с него.
Тя се свива още повече.
— Не съм сигурна, че идеята е добра — заявява мрачно, докато отключвам вратата.
Какво? Защо? Да не би да е защото вече знае, че съм бил бедняк като дете? Може би защото знае как обичам да се чукам ли? Защото съм откачен ли?
— Срамуваш ли се от мен?
— Не! — възкликва тя и извърта раздразнено очи. — Като какъв да те представя на баща си? — Тя вдига объркано ръце. — Като мъжа, който отне девствеността ми и иска да започна с него доминантно-подчинена садо-мазохистична връзка? Не си обут в обувки, подходящи за бързо бягане.
Обувки подходящи за бързо бягане ли?
Да не би баща ѝ да ме погне? С тези думи внесе малко хумор. Устата ми потрепва и тя отвръща на усмивката, лицето ѝ грейва като лятно утро.
— Само за твоя информация, аз мога да тичам доста бързо — отвръщам закачливо. — Просто му кажи, че съм ти приятел, Анастейжа. — Отварям вратата и тръгвам след нея, но спирам, когато стигам до ректора и колегите му. Те се обръщат като един и зяпват госпожица Стийл, но тя хлътва в аулата. След това се врътват към мен.
„Отношенията ни с госпожица Стийл изобщо не ви влизат в работата, хора“.
Кимам отсечено и любезно на ректора и той ме кани да отида да се запозная с други негови колеги и да похапнем сандвичи.
— С удоволствие — отвръщам.
Трябват ми трийсет минути, за да избягам от сбирката на факултета и да се измъкна от претъпкания прием. Тогава ме спипва Кавана. Тръгваме към полянката, където дипломантите и семействата са се събрали под огромна тента, за да пийнат по чаша след събитието.
— Значи си поканил Ана на вечеря в неделя — отбелязва тя.
В неделя ли? Да не би Ана да е споменала, че ще се видим в неделя?
— В дома на родителите ти — обяснява Кавана.
В дома на родителите ми!?
Забелязвам Ана.
Какво става, по дяволите?
Висок рус мъж, който сякаш е пристигнал от някой калифорнийски плаж, не откъсва ръце от нея.
Кой, по дяволите, е този? Тя затова ли не искаше да дойда с нея за по чаша?
Ана вдига очи, забелязва изражението ми и пребледнява, а съквартирантката ѝ забързва към тях.
— Здрасти, Рей — поздравява Кавана и целува мъжа на средна възраст до Ана, облечен в костюм, който никак не му стои.
Това трябва да е Реймънд Стийл.
— Запозна ли се вече с гаджето на Ана? Крисчън Грей.
Гадже ли?
— Господин Стийл, за мен е огромно удоволствие да се запозная с вас — започвам малко изненадано. Стискаме си ръцете. Ръката му е силна, пръстите са груби. Този човек работи с ръцете си. След това си спомням, че е дърводелец. Тъмнокафявите му очи не издават нищо.
— А това е брат ми, Итън Кавана — продължава Кейт и представя плажния готиняга, който е прегърнал Ана.
А-ха! Брат и сестра Кавана заедно.
Изломотвам името си, докато си стискаме ръцете, но неговите са меки, за разлика от ръцете на Рей Стийл.
„Престани да опипваш момичето ми, скапаняко!“
— Ана, скъпа — прошепвам и подавам ръка, а тя, нали е възпитана, пристъпва напред, за да я прегърна. Вече е свалила тогата и сега е облечена в бледосива рокля, която открива безупречните ѝ рамене и гръб.
Две рокли в два последователни дни. Тя ме глези.
— Итън, майка и татко искат да поговорим. — Кавана повлича Итън нанякъде и ме оставя с Ана и баща ѝ.