С китки, вързани около глезените
През глезените
През лактите към неподвижни предмети и други
С ръце зад гърба
Към разтегателна летва
През коленете
Окачване към метална решетка
Дали Подчинената е съгласна да ѝ бъдат връзвани очите?
Дали Подчинената е съгласна да бъде връзвана през устата?
— Говорихме за окачването и ако искаш, можем да го сложим към категоричните ограничения. За това се изисква много време, а аз ще те имам само за малко. Има ли друго?
— Не ми се смей, моля те, но какъв е този лост за разтягане?
— Обещах да не се смея, извиних се два пъти. Не ме карай да го правя пак.
„Не обръщай внимание на реакцията ѝ, Грей. Продължавай“.
— Това е летва, на която има окачени белезници за ръцете и/ или краката. Забавни са.
— Добре… Това, дето трябва да ми връзваш устата. Притеснявам се, че няма да мога да дишам.
— Повярвай ми, аз ще се притеснявам повече дали дишаш добре. Не искам да те душа. — Не си падам по душенето.
— И как ще използвам ключовите думи, ако не мога да говоря? — пита тя.
— Първо, надявам се никога да не се наложи да ги ползваш. Но ако устата ти е вързана, ще използваме сигнали с ръце.
— Притеснявам се от това с устата.
— Добре, ще го отбележа.
Тя ме поглежда сякаш е разкрила загадката на сфинкса.
— Ти обичаш да връзваш подчинените си, за да не те докосват, нали?
— Да. Това е една от причините.
— Затова ли ми върза ръцете?
— Да.
— И не искаш да говориш за това?
— Не искам.
„Няма да говоря по този въпрос с теб, Ана. Просто се откажи“.
— Искаш ли шампанско? — питам. — Прави те смела, а аз искам да знам какво мислиш за болката. — Доливам чашата ѝ и тя отпива, ококорена и нетърпелива. — Какво е отношението ти към болката?
Тя мълчи.
Потискам усмивката си.
— И пак си си захапала устната. — За щастие тя престава, но ето че се замисля и забожда поглед в ръцете си.
— Наказвали ли са те физически като дете? — питам тихо.
— Не.
— Значи изобщо не можеш да прецениш?
— Не мога.
— Не е толкова страшно, колкото си мислиш. Най-големият ти враг е собственото ти въображение. — „Можеш да ми вярваш, Ана. Моля те“.
— Трябва ли да ги правиш тези неща?
— Да.
— Защо?
„Не ти трябва да знаеш“.
— Това върви със завладяването на територията. Това умея да правя. Виждам, че си неспокойна. Нека да минем на методите.
Чета списъка.
Пляскане
Пляскане с кожена палка
Пляскане с камшик
Пляскане с бастун
Хапане
Щипки за зърна
Генитални щипки
Лед
Горещ восък
Други видове/методи
— Нали каза без генитални щипки. Добре. Пляскането с бастун боли най-много.
Ана пребледнява.
— Можем да работим по тези методи — заявявам бързо.
— Или да не ги използваме изобщо — засича ме тя.
— Това е част от сделката, бебчо. Но много бавно, без да те притискам, ще стигнем и до тях.
— Това нещо с наказанията. То ме притеснява най-много.
— Радвам се, че го каза. Ще оставим бастуните настрани засега. Когато свикнеш с всичко останало, ще увеличим интензитета. Много бавно.
Тя ме гледа несигурно, затова се навеждам и я целувам.
— Ето, само дето се притесняваше.
Тя свива рамене, все още се колебае.
— Виж, искам да обсъдим още нещо, преди да те заведа в леглото.
— В леглото? — възкликва тя и цветът се връща в бузите ѝ.
— Стига, Ана, трудно ми беше да мина през всичкото това четене, без на всеки ред да мисля как искам да те чукам, и то веднага. Не ми се вярва да не е имало някакъв ефект и върху теб.
Тя се свива до мен и си поема дълбоко дъх, стиска бедра.
— Видя ли? Освен това искам да пробвам нещо.
— Нещо болезнено?
— Не. Престани да виждаш болка навсякъде. Това е предимно удоволствие. Да съм те наранил досега?
— Не.
— Тогава? Виж, днес ми каза, че искаш повече… — Млъквам.
„Мама му стара, застанал съм на ръба на пропаст.
Добре, Грей, сигурен ли си?
Трябва да пробвам. Не искам да я изгубя преди да сме започнали.
Скачай“.
Хващам ръката ѝ.
— Извън времето, когато си ми подчинена, може би ще опитам. Не знам дали е възможно за мен, може да не мога да го направя, но ще опитам. Искам да опитам. Може би една нощ в седмицата. Не знам, наистина.