Тя ме гледа с отворена уста.
— Имам едно условие.
— Какво условие? — пита тя и сдържа дъх.
— Да приемеш моя подарък за завършването ти.
— О! — Тя се ококорва, без да крие колебанието си.
— Ела. — Дръпвам я да стане, свалям си коженото сако и я загръщам в него. Поемам си дълбоко дъх, отварям входната врата и ѝ показвам аудито до тротоара. — За теб е. Честито дипломиране, Ана. Прегръщам я през раменете и я целувам по косата.
Тя гледа слисано автомобила.
Повеждам я надолу по стълбите, а тя ме следва сякаш в транс.
— Анастейжа, твоята кола е много стара и, честно казано, опасна. Никога не бих си простил, ако нещо се случи с теб, при положение че съм можел да предотвратя нещата.
Тя не откъсва поглед от колата и не казва нищо.
— Споменах на баща ти. И той се съгласи.
Е, малко преувеличавам.
Тя отваря ужасено уста, обръща се и ме поглежда.
— Казал… си… на… Рей? Как… можа? — Вбесена е, наистина вбесена.
— Това е подарък, Анастейжа. Толкова трудно ли е да кажеш едно благодаря?
— Но тя е много скъпа.
— Не, не е скъпа. За мен това е спокойствие. Купил съм си спокойствието.
„Хайде, Ана. Искаш повече. Това е цената“.
Раменете ѝ увисват и тя се обръща примирено към мен. Поне така ми се струва. Розовината от шампанското вече я няма и тя отново е пребледняла.
— Щастлива съм, че ще имам тази кола назаем, както лаптопа.
Клатя глава. Винаги ли трябва да създава трудности? Нито една от другите ми подчинени не е реагирала така на автомобил. Обикновено са очаровани.
— О, добре, предавам се, назаем за неопределен срок — съгласявам се през стиснати зъби.
— Не за неопределен срок, но засега… Благодаря — казва бързо тя, пристъпва към мен и ме целува по бузата. — Благодаря за тази кола, сър.
Тази дума. Изречена от безкрайно сладката ѝ уста. Сграбчвам я и я притискам към себе си, а косата ѝ се провира между пръстите ми.
— Ана Стийл, определено имаш таланта да изкараш човек от кожата му. — Целувам я страстно, притискам устата ѝ с език и разтварям устните ѝ. След малко тя откликва, страстта ѝ е не по-малка от моята, езикът ѝ се заиграва с моя. Тялото ми реагира — желая я. Тук. Веднага. На открито. — Наистина полагам всички усилия да запазя самоконтрол и да не те просна на капака на тази кола и да те чукам само за да ти покажа, че си моя и че ако искам да купя една шибана кола, просто я купувам. Хайде да влизаме вътре и да се събличаме — изръмжавам. След това я целувам отново, настойчиво, нетърпеливо. Водя я в апартамента, блъсвам вратата след нас и тръгвам право към спалнята ѝ. Там я пускам и паля нощната лампа.
— Моля те, не ми се сърди — прошепва тя.
Думите ѝ потушават гнева ми.
— Съжалявам за реакцията си относно книгите и колата… — Млъква и облизва устни. — Плашиш ме, когато си ядосан.
Никой досега не ми е казвал подобно нещо. Затварям очи. Последното, което искам, е да я уплаша.
„Успокой се, Грей.
Тя е тук. Тя е в безопасност. Тя е изпълнена с желание. Не прецаквай нещата само защото тя не знае как да се държи“.
Отварям очи и виждам, че Ана ме наблюдава, без да я е страх, в очакване.
— Обърни се. Искам да те извадя от тази рокля.
Тя се подчинява на мига.
Браво на момичето!
Свалям сакото от раменете ѝ и го хвърлям на пода, след това вдигам косата ѝ, за да оголя врата. Меката ѝ кожа под показалеца ми ме успокоява. След като тя прави онова, което ѝ е казано, съм спокоен. С върха на пръста си проследявам гръбнака ѝ чак до ципа, скрит под сив шифон.
— Харесвам тази рокля. Обичам да гледам изящната ти кожа.
Вмъквам пръст под гърба на роклята и я придърпвам към себе си. Заравям лице в косата ѝ и вдъхвам аромата ѝ.
— Миришеш така сладко, Анастейжа.
На есен.
Ароматът ѝ ме успокоява, напомня ми за време на спокойствие и щастие. Отново вдъхвам прекрасния ѝ аромат, прокарвам нос от ухото до врата ѝ и я целувам. Бавно смъквам ципа на роклята и целувам, ближа и смуча по целия път чак до другото рамо.
Тя потръпва при всяко мое докосване.
— Ще. Се. Наложи. Да. Се. Научиш. Да. Не. Мърдаш — прошепвам накъсано между целувките и разкопчавам презрамката. Роклята се свлича в краката ѝ.
— Не носите сутиен, госпожице Стийл. Много добре! Харесва ми!
Протягам ръце и обхващам гърдите ѝ, усещам как зърната ѝ се втвърдяват под дланите ми.
— Повдигни ръце и ги постави около врата ми — нареждам и устните ми галят врата ѝ. Тя изпълнява послушно и гърдите ѝ се повдигат по-високо в дланите ми. Тя вплита пръсти в косата ми, точно както харесвам, и подръпва.