Выбрать главу

Леле!

Страхотна е, тъмната ѝ коса пада на меки вълни над гърдите.

— Сега какво ще правиш? — шепна. Очите ѝ се вдигат към лицето ми, тя посяга и ме стиска силно, палецът ѝ описва кръгче върху главичката.

Мили боже!

Навежда се.

И аз се озовавам в устата ѝ.

Смуче яко. Тялото ми се извива под нея.

— Господи, Ана, не бързай — съскам през стиснати зъби. Тя обаче не показва милост, засмуква ме отново и отново. Мамицата му! Ентусиазмът ѝ е невероятен. Езикът ѝ се стрелка нагоре и надолу, аз влизам и излизам от устата ѝ, стигам до гърлото, устните ѝ се затягат. Невероятно еротичен образ. Мога да свърша само като я гледам.

— Спри, Ана, моля те, спри. Не искам да свършвам още.

Тя сяда до мен, устните ѝ лъщят, очите ѝ са бездънни.

— Невинността ти и ентусиазмът ти… са така обезоръжаващи.

— „Само че в момента искам да те чукам така, че да те виждам“. — Ти отгоре. Това трябва да направим. Ето, сложи ми го. — Слагам презерватива в ръката ѝ. Тя го оглежда съсредоточено, със страх, след това разкъсва пакетчето със зъби.

Няма търпение.

Вади презерватива и ме поглежда за наставления.

— Постави го на главичката и после развивай надолу. Не бива да оставяш въздух вътре.

Тя кима и прави точно това, вглъбена в задачата си, съсредоточена, езикът ѝ се подава между устните.

— Ще ме побъркаш така, Ана — възкликвам.

Когато приключва, тя сяда назад и се възхищава на направеното, може би на мен — не съм напълно сигурен, а и пет пари не давам.

— Сега! Сега! Искам да съм в теб сега!

Изправям се неочаквано, така че сме лице до лице и тя като че ли се стряска.

— Ето така — шепна и я прегръщам, повдигам я. С другата ръка хващам члена си и я отпускам бавно върху него.

Дъхът ми изскача, когато тя затваря очи и удоволствието започва да жужи в гърлото ѝ.

— Точно така, бебчо, искам да ме почувстваш, целия.

С нея е толкова невероятно хубаво!

Прегръщам я, оставям я да свикне с мен. Точно така. Вътре в нея.

— Така е по-дълбоко. — Гласът ми е дрезгав, докато изтласквам нагоре таза си, за да вляза по-дълбоко.

Тя отмята глава и стене.

— Пак — прошепва. Отваря очи и те блестят до моите. Разпътна. Изпълнена с желание. Кефя се, защото тя се кефи. Правя каквото ми се каже и тя стене отново, отмята глава назад, косата ѝ се разстила по раменете. Бавно я отпускам на леглото и се наслаждавам на представлението.

— Ти си на ред, Анастейжа. Нагоре, надолу, както искаш. Хвани се за ръцете ми. — Подавам ѝ ги и тя ги сграбчва, задържа се върху мен. Бавно се изтласква нагоре, след това се отпуска върху мен.

Дъхът ми излиза на къси глътки, докато се опитвам да се владея. Тя се надига отново и този път аз повдигам бедра, за да я посрещна, когато се спуска върху мен.

Какво удоволствие!

Затварям очи и се наслаждавам на всеки сантиметър от нея. Двамата откриваме ритъма си, докато тя ме язди. Отново и отново и отново. Изглежда великолепно: гърдите ѝ подскачат, косата ѝ се люшка, устата ѝ се отпуска, докато тя поема всеки тласък на удоволствие.

Очите ѝ срещат моите, пълни с плътско желание и почуда. Господи, колко е красива!

Изкрещява и тялото ѝ поема ръководната роля. Почти накрая е, затова стискам здраво ръцете ѝ и тя свършва. Сграбчвам бедрата ѝ, държа я, докато тя крещи заедно с оргазма. След това стискам бедрата ѝ по-силно и се отпускам в забрава, докато свършвам вътре в нея.

Тя се стоварва върху гърдите ми и аз лежа задъхан под нея.

Чукането с нея е върховно!

Оставаме да лежим заедно за минутка и тежестта ѝ ме успокоява. Тя се размърдва и заравя нос в тениската, след това прокарва ръце по горната част на гърдите ми.

Тъмнината се надига, бърза, натрапчива, нахлува в гърдите ми, качва се към гърлото, заплашва да изскочи и да ме задуши.

„Не, не ме докосвай!“

Сграбчвам ръката ѝ и повдигам кокалчетата ѝ към устата си, превъртам се върху нея, за да не може да ме докосва.

— Не го прави — моля и я целувам, за да прогоня страха.

— Защо не обичаш да те докосват?

— Хората имат нюанси, Анастейжа, като цветовете. И ако думата „преебан“ беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.

След години терапия това е единственото, което знам със сигурност.

Тя се ококорва, жадна е за още информация. Не е нужно да знае всички гадости.

— Бях вкаран в този живот с ритник, и то по доста брутален начин. Не искам да те обременявам с подробности. Просто не го прави и не питай. — Нежно отърквам нос в нейния и се отдръпвам, сядам и свалям презерватива, пускам го до леглото. — Мисля, че вече покрихме основните фази на началното обучение. Как беше според теб?