Вадя пръстите.
Желая я. Веднага.
— Следващия път ще те накарам да броиш. Къде се дяна този презерватив?
Грабвам го от мястото му до главата ѝ и я настанявам внимателно в скута си, после на леглото, обърната по корем. Смъквам ципа и без дори да сваля дънките, отварям бързо пакетчето, слагам си презерватива бързо, с опитна ръка. Повдигам бедрата ѝ, докато коленичи, и дупето ѝ, в цялата му порозовяла прелест, се вирва във въздуха точно пред мен.
— Сега влизам. Можеш да свършиш — ръмжа, галя я отзад и сграбчвам члена си. Един бърз тласък и съм вътре в нея.
Тя стене и аз започвам. Вътре. Вън. Вътре. Вън. Блъскам силно и наблюдавам как членът ми изчезва в розовия задник.
Тя е отворила широко уста, ръмжи и стене при всеки тласък, виковете ѝ стават все по-силни.
Хайде, Ана!
Тя се свива около мен и изкрещява, когато свършва. Крещи с пълно гърло.
— О, Ана. — Свършвам и аз и губя представа за времето.
Тръшвам се до нея, привличам я върху себе си, прегръщам я и зашепвам в косата ѝ:
— Добре дошла в моя свят, бебчо!
Тежестта ѝ ме държи на място, тя не се опитва да докосне гърдите ми. Очите ѝ са затворени, дишането ѝ се нормализира. Галя я по косата. Мека е, гъста, махагонова, блести на светлината на нощната лампа. Мирише на Ана, на ябълки и секс. Зашеметяващо.
— Много добре, бебчо.
Тя не плаче. Направи точно каквото я помолих. Прие всяко предизвикателство, което подготвих за нея; наистина е забележително. Докосвам тънката презрамка на евтината памучна камизола.
— Така ли спиш?
— Да — признава тя сънено.
— Трябва да си в коприна и сатен, мое красиво момиче. Ще те заведа на пазар.
— Харесва ми да спя така — инати се тя.
Естествено.
Целувам я по косата.
— Ще видим.
Затварям очи и се наслаждавам на тихия момент, стопля ме странно задоволство, изпълва ме целия.
Така вече е добре. Наистина добре.
— Трябва да тръгвам — прошепвам и я целувам по челото. — Искам обаче да знам дали си добре.
— Добре съм — прошепва тя. Очевидно не иска да каже нищо повече.
Внимателно се измъквам изпод нея и ставам.
— Къде е банята? — питам, свалям използвания презерватив и вдигам ципа на дънките.
— Вляво по коридора.
В банята изхвърлям презервативите в кошчето и забелязвам на полицата бебешко олио.
Тъкмо това ми трябва.
Когато се връщам, тя е облечена и избягва погледа ми. Защо изведнъж стана толкова срамежлива?
— Намерих бебешко олио. Дай да ти намажа дупето.
— Не, няма нужда. Ще се оправя — заявява тя и отново забожда поглед в пръстите си, не иска да ме погледне.
— Анастейжа — предупреждавам я аз.
„Моля те, просто направи онова, което ти казвам“.
Сядам зад нея и смъквам анцуга. Изстисквам малко бебешко олио в ръката си и внимателно го втривам в нашляпаното ѝ дупе.
Тя слага ръце на кръста си, готова да се инати, но въпреки това мълчи.
— Обичам да докосвам кожата ти — признавам. — Готово — Дръпвам анцуга. — Сега си тръгвам.
— Ще те изпратя — шепне тя и отстъпва. Стискам ръката ѝ и я пускам с нежелание, когато сме на вратата. Част от мен не иска да си тръгва.
— Не трябва ли да се обадиш на Тейлър? — пита тя, впила поглед в ципа на коженото ми сако.
— Тейлър е тук от девет.
Големите ѝ очи надничат изпод дългите тъмни мигли.
— Не се разплака, нали? — питам тихо.
„И ми позволи да те напляскам. Невероятна си“.
Притискам я до себе си и я целувам, изливам цялата си благодарност в целувката, след това я притискам отново.
— Неделя… — прошепвам до устните ѝ. Пускам я изведнъж, преди да се изкуша да я помоля да остана, и се отправям към мястото, където Тейлър чака в джипа. Щом се качвам, се обръщам, но нея вече я няма. Сигурно е уморена… също като мен.
Приятно уморена.
Това са най-приятните преговори, които съм водил.
По дяволите, тази жена ми сервира само неочаквани неща! Затварям очи, представям си я как ме язди, главата ѝ отметната назад в екстаз. Ана не прави нищо половинчато. Тя се отдава. А като си помисля, че прави секс за пръв път преди седмица.
С мен. И с никой друг.
Ухилвам се, докато гледам през прозореца, но виждам единствено призрачното си лице на стъклото. Затова затварям очи и си позволявам да помечтая.
Ще е забавно да я обуча.
Тейлър ме събужда от дрямката.
— Стигнахме, господин Грей.
— Благодаря — измърморвам. — Имам среща на сутринта.