Само че тя може да ме докосне.
Мамка му! Поглеждам си часовника. Късно е. Когато вдигам глава към нея, тя отново хапе долната си устна. Това ме възбужда.
Все още я желая, въпреки че е невинна. Дали да я отведа в леглото? Тя ще иска ли, след като знае толкова много неща за мен? По дяволите, нямам представа. Дали да не я попитам? Само че тя ме изпреварва и отново прехапва устната си. Посочвам и тя се извинява.
— Не се извинявай. Просто искам да я захапя аз. Много силно.
Дъхът ѝ секва.
А-ха. Може би се интересува. „Да. Хайде да го направим“. Вземам решение.
— Ела. — Подавам ѝ ръка.
— Какво?
— Ще разрешим проблема веднага.
— Какво искаш да кажеш? Кой проблем?
— Твоят проблем, Ана. Ще правим любов. Веднага.
— О!
— Ако искаш, разбира се. Не искам да се натрапвам.
— Мислех, че не правиш любов. Каза, че чукаш… яко — напомня ми тя, гласът ѝ е дрезгав и толкова прелъстителен, а очите ококорени, зениците разширени. Тя е поруменяла от желание — и тя го иска.
Усещам напълно непозната тръпка.
— Мога да се опитам да направя едно изключение и да комбинирам и двете. Ще видим. Наистина искам да го направя с теб, Анастейжа. Моля те, ела с мен в леглото. Искам цялото това споразумение да проработи, но преди това трябва да имаш представа за какво става дума и в какво се забъркваш. Можем да започнем обучението ти от тази вечер. С основните положения. Това не означава, че падам в нозете ти с цветя и слагам сърцето си в скута ти. Това е път към един желан от мен и… надявам се след време да бъде желан и от теб резултат. — Думите се изливат като порой.
„Грей! Стегни се!“
Бузите ѝ поруменяват.
„Хайде, Ана, да или не. Умирам“.
— Само че не съм направила нещата, които искаш в списъка с изисквания. — Говори срамежливо. Страхува ли се? Надявам се, че не. Не искам да се страхува.
— Забрави сега за тези правила. Забрави тези подробности за тази нощ. Искам те. И знам, че и ти ме искаш. Желая те от мига, в който влезе в офиса ми и падна на вратата. А и ти нямаше да седиш тук и да обсъждаш лимити и ограничения, ако не ме желаеше. Моля те, Ана, остани с мен тази нощ.
Протягам отново ръка и този път тя я поема и аз я привличам към себе си. Тя ахва от изненада и аз я притискам. Тъмнината носи тишина, може би покорена от либидото ми. Желая я. Тя е толкова привлекателна. Това момиче ме обърква на всяка крачка. Разкрих ѝ черната си тайна, а тя е все още тук — не избяга.
Пръстите ми подръпват косата ѝ, привличам лицето ѝ към своето и се вглеждам във вълшебните ѝ очи.
— Ти си една смела млада дама — шепна. — Обожавам те. — Навеждам се и я целувам нежно, след това вкусвам долната ѝ устна със зъби. — Искам да ухапя тази устна. — Подръпвам по-силно и тя изскимтява. Членът ми реагира на мига.
— Моля те, Ана, дай ми тази нощ — шепна до устата ѝ.
— Да — отвръща тя и тялото ми грейва като Четвърти юли.
„Стегни се, Грей“. Нямаме нищо подписано, не сме установили границите, не е моя, за да правя с нея каквото пожелая, но същевременно съм развълнуван. Възбуден. Това е непознато чувство, което ми носи възторг, а желанието към тази жена ме разтърсва. Нося се на гребена на огромна вълна.
Конвенционален секс, а?
Мога ли да го направя?
Без да кажа и дума повече, я извеждам от кабинета, минаваме през хола и тръгваме по коридора към спалнята ми. Тя ме следва, стиснала здраво ръката ми.
По дяволите! Контрацептиви. Сигурен съм, че не пие противозачатъчни… За щастие имам презерватив, за всеки случай. Поне няма да се тревожа за разни, с които е спала. Пред леглото я пускам, отивам до скрина и свалям часовника, обувките и чорапите си.
— Предполагам не вземаш противозачатъчни.
Тя поклаща глава.
— Така си и мислех. — От най-горното чекмедже вадя пакетче презервативи, за да ѝ покажа, че съм подготвен. Тя ме оглежда, очите ѝ са невъзможно огромни на красивото лице и ме обзема моментно колебание. За нея това е важно събитие, нали? Помня първия си път с Елена, колко беше смущаващо… но пък каква божия благодат. Дълбоко в себе си знам, че трябва да я пратя да си ходи вкъщи. Истината е, че не искам да си тръгва, желая я. Освен това виждам желанието си отразено в изражението ѝ, в потъмнелите ѝ очи.
— Искаш ли да пусна щорите?
— Няма значение — отвръща тя. — Нали каза, че не допускаш никого да спи в спалнята ти.
— Защо реши, че ще спиш?
— О. — Устните ѝ стават съвършено кръгли. Надървям се още повече. Да, искам да изчукам тази уста, това „о“. Пристъпвам към нея, сякаш е моята плячка. „О, сладурче, искам да се потопя в теб“. Дишането ѝ е накъсано и бързо. Бузите ѝ са розови… тя е предпазлива, но развълнувана. В момента зависи от моето благоволение и като знам това, се чувствам могъщ. Тя няма представа какво ще направя с нея.