Да, сър, разбрано.
Благодаря за шампанското и за балончето с Чарли Танго. Сега е вързано за леглото ми.
Ана
Представям си Ана вързана за леглото с моята вратовръзка. Намествам се на стола. Дано е пренесла леглото в Сиатъл.
От: Крисчън Грей
Относно: Завиждам на балончето
Дата: 29 май 2011, 08:11
До: Анастейжа Стийл
Винаги на Ваше разположение!
Не закъснявай.
Късметлия е този Чарли Танго.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Тя не отговаря, затова отварям хладилника, за да намеря нещо за закуска. Гейл ми е оставила кроасани, а за обяд има салата „Цезар“ с пиле, достатъчна за двама. Дано Ана я яде; не че имам нещо против да ям едно и също два дена подред.
Тейлър се появява, докато закусвам.
— Добро утро, господин Грей. Заповядайте неделните вестници.
— Благодаря. Днес ще дойде Анастейжа, а доктор Грийн ще бъде тук в един и половина.
— Добре, господине. Има ли нещо друго запланувано за днес?
— Да. Двамата с Ана ще ходим у нашите на вечеря.
Тейлър накланя глава, в първия момент не успява да прикрие изненадата си, но се опомня и излиза от стаята. Навеждам се отново над кроасана и сладкото от кайсии.
Точно така, ще я заведа да се запознае с нашите. Какво толкова?
Не мога да си намеря място. Още е само дванайсет и петнайсет. Времето днес се влачи. Отказвам се да работя, грабвам неделните вестници и отивам в хола, пускам музика и зачитам.
С огромна изненада виждам снимка на нас с Ана на страниците с местни новини, правена на церемонията по връчването на дипломите в университета на Ванкувър. Тя е прелестна, макар и малко стресната.
Чувам, че двойната врата се отваря и… ето я и нея. Косата ѝ е пусната, малко разрошена, сексапилна, облечена е с роклята, с която беше на вечерята в „Хийтман“. Изглежда великолепно.
„Браво, госпожице Стийл!“
— Хм… тази рокля. — Не крия възхищението си, когато пристъпвам към нея. — Добре дошла отново, госпожице Стийл — прошепвам, стискам брадичката ѝ и я целувам нежно по устните.
— Здравей — отвръща тя и бузите ѝ поруменяват.
— Идваш точно навреме, а аз уважавам точността. — Хващам я за ръка и я повеждам към канапето. — Ела, искам да ти покажа нещо. — Сядаме и аз ѝ подавам „Сиатъл Таймс“. Снимката я кара да избухне в смях. Съвсем не съм очаквал подобна реакция.
— Значи съм приятелка? — шегува се тя.
— Така излиза. Пише го във вестника. Значи трябва да е вярно.
След като тя вече е тук, съм по-спокоен — вероятно защото е тук. Не е избягала. Прибирам меката копринена коса зад ухото ѝ, а пръстите ми тръпнат от желание да я сплета.
— И така, Анастейжа, седмица след като бе тук за първи път, имаш вече доста добра представа за мен.
— Да. — Погледът ѝ е напрегнат… многозначителен.
— И въпреки това се върна.
Тя кима и ми отправя срамежлива усмивка.
Не мога да повярвам на късмета си.
„Знаех си, че си откачалка, Ана“.
— Яла ли си?
— Не.
О! Трябва да направим нещо по въпроса. Прокарвам ръка през косата си и питам с колкото е възможно по-спокоен глас:
— Гладна ли си?
— Не и за храна — шегува се тя.
Леле! Все едно говори на пениса ми.
Навеждам се напред, притискам устни към ухото ѝ и усещам опияняващия ѝ аромат.
— Нетърпелива сте, както винаги, госпожице Стийл. И за да бъда честен с вас, ще ви споделя, че аз също съм доста нетърпелив, но доктор Грийн ще е тук всеки момент.
Облягам се назад и казвам:
— И все пак ми се ще да се храниш редовно.
— Кажи ми нещо за доктор Грийн.
Тя умело сменя темата.
— Тя е най-добрият гинеколог в Сиатъл. Какво повече искаш да знаеш?
Поне така е казал личният ми лекар на асистентката ми.
— Мислех, че ще ме преглежда твоят личен лекар. А сега ми казваш, че е гинеколог. Ти не си жена. Трудно е за вярване след това, което съм виждала.
Потискам сумтенето си.
— Мисля, че е по-добре да те прегледа специалист. Не си ли съгласна с мен?
Тя ме поглежда въпросително, но кима.
Има още един въпрос, по който трябва да се разберем.
— Анастейжа, майка ми иска да дойдеш с мен на вечеря днес. Мисля, че Елиът ще покани Кейт. Не знам ти какво мислиш по въпроса, но за мен ще е много… странно да те представя на семейството си.