— И тази умна уста. — Целувам я отново и си мисля за онова, което предстои… Задълбочавам целувката и желанието втвърдява тялото ми. Желая тази жена. Преди да съм я изчукал на пода, я пускам. И двамата сме задъхани.
— Какво слушаме? — пита с дрезгав глас тя.
— Вила Лобос, Бразилска баяна. Хубаво е, нали?
— Да — отвръща тя и поглежда плота. Вадя салатата от хладилника и я питам дали харесва „Цезар“.
— Да, благодаря — усмихва се тя.
От хладилника за вино вадя шаблито и усещам, че тя ме наблюдава. Не знаех, че мога да съм чак такъв домашар.
— За какво си мислиш? — питам.
— Просто гледах начина, по който се движиш.
— И? — питам изненадано.
— Много си грациозен — отвръща тихо тя и бузите ѝ поаленяват.
— О, благодаря, госпожице Стийл. — Сядам до нея, несигурен как да отговоря на приятния комплимент. Никой досега не ме е наричал грациозен. — Шабли?
— Да.
— Вземи си салата. Кажи ми кой метод избра?
— Хапчета — отвръща тя.
— И няма да забравяш да ги вземаш всеки ден по едно и също време?
— Сигурна съм, че ще ми напомняш — отвръща тя с лек сарказъм, а аз се правя, че не съм забелязал.
„Трябваше да предпочетеш инжекция“.
— Ще си сложа червена точка в календара. Яж сега.
Тя лапва хапка, след това още една… и още една. Тя се храни!
— Значи да включа „Цезар“ с пиле в списъка на госпожа Джоунс? — питам аз.
— Мислех, че аз ще готвя.
— Точно така.
Тя приключва преди мен. Сигурно е била прегладняла.
— Нетърпелива както винаги, госпожице Стийл?
— Да — отвръща тя и ме поглежда скромно изпод вежди.
Мамка му! Това е то!
Привличането.
— Наистина ли искаш да го направиш? — шепна и вътрешно я моля да каже да.
— Не съм подписала нищо.
— Знам. Но тези дни така или иначе нарушавам правилата.
— Ще ме биеш ли?
— Да, но няма да е с цел да те боли. Не искам да те наказвам точно сега. Ако ми беше паднала снощи, нещата щяха да са съвсем различни.
На лицето ѝ се изписва шокирано изражение.
О, миличка!
— Не позволявай на никого да те убеди в обратното, Анастейжа. Една от причините хората да харесват това, което правя, е, че ние сме устроени така. Обичаме или да причиняваме болка, или да получаваме болка. Съвсем просто е. Ти не обичаш нито едно от двете и вчера мислих доста за това.
Прегръщам я и я притискам към ерекцията си.
— И стигна ли до някакво заключение? — шепне тя.
— Не. А точно сега искам да те вържа и да те чукам до несвяст. Готова ли си за това?
Изражението ѝ помрачнява, става по-чувствено, измъчва я плътско любопитство.
— Да — отвръща тя и думата прозвучава като въздишка.
Слава богу!
— Добре, ела. — Водя я към горния етаж и влизаме в стаята с играчките. Моето безопасно място. Тук мога да правя с нея каквото пожелая. Затварям очи и за момент се наслаждавам на въодушевлението.
Бил ли съм някога досега толкова развълнуван?
Затварям вратата зад нас, пускам ръката ѝ и я разглеждам. Тя си поема дъх с разтворени устни, диша бързо и плитко. Ококорена е. Готова. Тръпне в очакване.
— Когато си в тази стая, си изцяло моя. И ще правиш това, което аз кажа. Разбираш ли?
Тя облизва бързо долната си устна и кима.
Браво на момичето!
— Свали си обувките.
Тя преглъща и започва да сваля сандалите на висок ток. Аз ги вземам и ги поставям спретнато до вратата.
— Добре. И не се колебай, когато получиш заповед. Сега ще обеля тази рокля от теб. Искам да го направя от няколко дни, ако не ме лъже паметта.
Млъквам, за да се уверя, че тя следва мисълта ми.
— Искам да се чувстваш добре в тялото си, Анастейжа. Имаш красиво тяло и аз обожавам да го гледам. Всъщност бих го гледал по цял ден и искам да не чувстваш срам и притеснение в това тяло или от голотата си. Разбираш ли ме?
— Да.
— Само да? — питам остро.
— Да, сър.
— Наистина ли ме възприемаш така? — „Не искам да се срамуваш, Ана“.
— Да, сър.
— Добре. Вдигни ръце над главата си.
Тя вдига бавно ръце. Аз сграбчвам подгъва и вдигам роклята нагоре, разкривам тялото ѝ сантиметър по сантиметър, за да го видя единствено аз. Когато остава без рокля, се отдръпвам, за да я видя цялата.
Крака, бедра, корем, дупе, цици, рамене, лице, уста… съвършена е. Сгъвам роклята и я слагам върху скрина за играчки. Повдигам ръка и я щипвам за брадичката.
— Хапеш устната си. И знаеш много добре какво ми причиняваш с това — карам ѝ се. — Обърни се.
Тя се подчинява и се обръща с лице към вратата. Разкопчавам сутиена ѝ, смъквам презрамките, а пръстите ми пробягват по кожата ѝ, усещам я как потръпва при всяко докосване. Свалям сутиена и го хвърлям върху роклята. Заставам съвсем близо, без да я докосвам, вслушвам се в забързаното ѝ дишане и усещам топлината, която излъчва кожата ѝ. Тя е развълнувана — и не е единствената. Събирам косата ѝ с две ръце, за да се разстеле по гърба. Истинска коприна при всеки мой допир. Навивам я на едната си ръка и дръпвам, главата ѝ се наклонява настрани и открива врата ѝ за устата ми.