— Това е Мия, малката ми сестра.
И двамата се обръщаме в посоката, от която чаткат високите токчета. Ето я и нея.
— Анастейжа, толкова много ми разказваха за теб! — Мия я прегръща силно. Въпреки че е по-висока от Ана, се сещам, че двете са почти на една възраст.
Мия я повежда към вестибюла.
— Никога не е водил момиче у дома — разкрива Мия с остър глас.
— Успокой се, Мия — кара ѝ се Грейс.
„За бога, Мия, престани с тези излияния“.
Ана забелязва, че извъртам очи, и ме стрелва с изпепеляващ поглед.
Грейс ме посреща с целувки и по двете бузи.
— Здравей, момчето ми. — Щастлива е, че всичките ѝ деца са вкъщи.
Карик ми подава ръка.
— Здравей, сине.
Стискаме си ръцете и тръгваме след жените към хола.
Кавана и Елиът са се сгушили на едно от канапетата. Кавана става, за да прегърне Ана.
— Здравей, Крисчън — кима ми любезно.
— Здравей, Кейт.
Сега пък Елиът допипва Ана с огромните си ръчища.
Мама му стара, кой да предположи, че семейството ми изведнъж е станало толкова гушливо? „Хайде остави я на мира“. Поглеждам гневно Елиът и той се ухилва, сякаш иска да ми каже, че просто ми показва как се прави. Прегръщам Ана през кръста и я притеглям до себе си. Всички ни наблюдават.
По дяволите! Чувствам се като идиот.
— Кой иска напитка? — предлага татко. — Просеко?
— Аз — казваме едновременно с Ана.
Мия подскача и пляска с ръце.
— Вие дори говорите едни и същи неща! Ще донеса напитките! — И изхвърча от стаята.
Ама какво им става на всички?
Ана се мръщи. Сигурно и на нея ѝ се струва странно.
— Вечерята е почти готова — казва Грейс и излиза след Мия.
— Седни! — Посочвам на Ана едно от канапетата. Тя изпълнява послушно и аз сядам до нея, като внимавам да не я докосвам. Трябва да дам пример на развилнялото се семейство.
Дали пък не са били такива открай време?
Татко ме разсейва.
— Говорехме за почивката, Ана. Елиът е решил да отиде с Кейт и семейството ѝ до Барбадос за седмица.
Леле, пич! Зяпвам Елиът. Какво, по дяволите, е станало с господин Чукаш и се разкарваш? Сигурно Кавана е страхотна в леглото. Има доста самодоволен вид.
— Мислиш ли да си починеш сега, след дипломирането? — обръща се Карик към Ана.
— Обмислям дали да си отида за няколко дни до Джорджия.
— Джорджия? — възкликвам, неспособен да скрия изненадата си.
— Майка ми живее там — обяснява тя неуверено, — а не съм я виждала от доста време.
— Кога мислиш да ходиш? — сопвам се аз.
— Утре, късно вечерта.
Утре ли? Какво става, по дяволите? Защо научавам едва сега?
Мия донася розово просеко за нас с Ана.
— Да пием за здравето на всички — вдига чаша татко.
— За колко време? — продължавам да питам, като се старая да говоря спокойно.
— Още не знам. Зависи как ще минат интервютата ми утре.
Интервюта ли? Утре?
— Ана заслужава почивка — намесва се Кавана и ме гледа със зле прикрито неодобрение. Иска ми се да ѝ кажа да си гледа скапаната работа, но си държа езика зад зъбите заради Ана.
— Имаш интервюта, така ли? — пита я татко.
— Да, за две издателства, по програмите им за стажанти. Утре. Кога е смятала да ми каже? От две минути сме тук, а научавам подробности за живота ѝ, които би трябвало да знам!
— Желая ти успех — усмихва ѝ се мило Карик.
— Вечерята е готова — провиква се Грейс от антрето.
Оставям другите да излязат и стискам лакътя на Ана преди да тръгне след тях.
— Кога мислеше да ми кажеш, че заминаваш? — Настроението ми се скапва бързо.
— Не заминавам никъде. Искам да видя майка си. И засега само го обмислям. — Ана ме зарязва, сякаш съм дете.
— А нашата уговорка?
— Все още няма такава.
„Ама…“
Излизаме в коридора.
— Този разговор не е приключен — предупреждавам я, когато влизаме в трапезарията.
Мама се е постарала много — най-хубавият сервиз, най-хубавият кристал — заради Ана и Кавана. Дръпвам стола, за да седне Ана. Тя се настанява и аз се отпускам до нея. Мия грее срещу нас от другата страна на масата.
— Как се запознахте с Ана? — пита тя.
— Дойде да ме интервюира за студентския вестник на университета във Ванкувър.
— А редактор на този вестник е Кейт — прекъсва ме Ана.
— Искам да стана журналистка — обяснява Кейт на Мия.
Татко предлага вино на Ана, докато Мия и Кейт обсъждат журналистиката. Кавана ще е на специализация в „Сиатъл Таймс“, за което сигурно трябва да благодари на баща си.
С крайчеца на окото си забелязвам, че Ана ме наблюдава.
— Какво? — питам.
— Моля те, не ми се сърди — шепне тя, така че само аз да я чуя.