— Не се сърдя — лъжа веднага.
Тя присвива очи и става очевидно, че не ми вярва.
— Да, добре, бесен съм — признавам. А сега пък имам чувството, че прекалявам. Затварям очи.
„Стегни се, Грей“.
— Колко бесен? Сърби ли те ръката? — шепне тя.
— За какво си шепнете вие двамата? — намесва се Кавана.
Мили боже, винаги ли е толкова досадна? Как, по дяволите, я търпи Елиът? Поглеждам я злобно и тя проявява достатъчно здрав разум, за да млъкне.
— За пътуването ми до Джорджия — отвръща мило Ана.
Кейт се усмихва лукаво.
— Как се държа с теб Хосе, когато отидохте до бара в петък? — пита и ме поглежда доволно.
Какво означава това, по дяволите?
Ана се напряга, после отвръща тихо:
— Добре.
— Да, точно толкова бесен, и да, сърби ме ръката — прошепвам. — Особено сега.
Значи е ходила на бар с онзи тип, който се опита да натика езика си в гърлото ѝ, когато го видях за последно. А вече се беше съгласила да е моя. Измъкнала се е тайно с друг мъж. И без мое разрешение…
Заслужава да бъде наказана.
Сервират ни вечерята.
Съгласил съм се да съм внимателен с нея… май ще използвам камшика. Може пък да я нашляпам по-силно от миналия път. Още тук. Тази вечер.
Да, това е добра възможност.
Ана свежда поглед към пръстите си. Кейт, Елиът и Мия обсъждат френската кухня, а татко се връща на масата. Къде е ходил?
— За теб е, Грейс, от болницата — казва той на Грейс.
— Моля, започвайте, не ме чакайте — подканва всички мама и подава чинията с храна на Ана.
Ястието ухае страхотно.
Ана се облизва и аз го усещам в слабините си. Сигурно е ужасно гладна. Радвам се. И това е нещо.
Мама е надминала себе си: чоризо, миди, чушки. Супер. Усещам, че и аз съм гладен. Това ще ми пооправи настроението. Развеселявам се, когато виждам, че Ана яде.
Грейс се връща притеснена.
— Всичко наред ли е? — пита татко и всички вдигаме очи към нея.
— Нов случай на дребна шарка — въздиша тежко тя.
— Много неприятно.
— Да. Четвърто дете тази седмица. Ако хората можеха да проумеят колко важно е децата да се ваксинират… — Грейс клати глава. — Щастлива съм, че нашите деца никога не са минавали през това. Никога не са имали нищо по-сериозно от варицела. И слава богу! Горкият Елиът! — Всички поглеждаме Елиът, той спира да се тъпче, устата му е пълна като на прасе. Чувства се неловко, когато е център на вниманието.
Кавана поглежда въпросително Грейс.
— Крисчън и Мия извадиха късмет. Леко им се размина. Двамата едва ли имаха повече от половин пъпка на човек.
„Престани, мамо!“
— Гледа ли бейзбола, татко? — Елиът очевидно няма търпение да смени темата, също и аз.
— Не мога да повярвам, че биха Янките — отбелязва Карик.
— Ти гледа ли мача, надувко? — пита ме Елиът.
— Не, но прочетох спортната рубрика.
— „Маринърс“ са напред с материала. Спечелиха девет от последните единайсет, та веднага се хванах за надеждата — обяснява развълнувано татко.
— Със сигурност имат по-добър сезон от миналата година — добавям аз.
— Гутиерес в средата беше върхът. Какво улавяне! Леле!
Елиът вдига ръце. Кавана го е зяпнала като оглупяла от любов.
— Успяхте ли да се подредите в новия апартамент? — пита Грейс вежливо.
— Само една нощ сме били там и имаме още за подреждане, но ми харесва, че е на толкова централно място, съвсем близо е до Пайк Плейс и близо до водата.
— А, значи си близо до Крисчън — отбелязва Грейс.
Помощницата на мама започва да вдига масата. Не мога да ѝ запомня името. Швейцарка е или австрийка, или нещо подобно, но не спира да ме оглежда и да точи лиги по мен.
— Била ли си в Париж, Ана? — пита Мия.
— Не, но много ми се иска да ида.
— Меденият ни месец беше в Париж — обяснява мама. Двамата с татко се споглеждат през масата, а на мен ми се иска да не бях видял този поглед. Очевидно са си прекарали добре.
— Много красив град, макар че не харесвам парижаните. Крисчън, трябва да заведеш Ана в Париж! — възкликва Мия.
— Мисля, че Анастейжа би предпочела Лондон — отвръщам на нелепото предложение на сестра ми. Поставям ръка върху коляното на Ана и плъзвам пръсти нагоре, съвсем бавно, а роклята ѝ се вдига. Искам да я докосна, да я погаля там, където би трябвало да бъдат гащите. Членът ми се надига в очакване и аз потискам един стон и се намествам на стола.
Тя се отдръпва от мен, сякаш се кани да кръстоса крака, затова стискам бедрото ѝ.
Да не си посмяла!
Ана отпива вино, без да откъсва очи от помощницата на мама, която ни сервира предястията.
— И какво им е на парижаните? Не ти допадна манталитетът им ли? — шегува се Елиът с Мия.