Не разбирам. Поглеждам я с празен поглед.
— Не искам да ме биеш, не сега, не тук. Моля те, недей.
Нали… Зяпвам я, чувствам се като парализиран. Нали затова сме тук? Тя вдига ръка и за момент не разбирам какво иска да прави. Тъмнината се раздвижва и се усуква около гърлото ми, заплашва да ме задуши, ако тя ме докосне. Ана обаче поставя пръсти на бузата ми и нежно ги спуска до брадичката. Тъмнината се стопява и аз затварям очи, усещам нежните ѝ пръсти. С другата си ръка тя разрошва косата ми и прокарва пръсти през нея.
— Ааа — стена аз и не знам дали е от страх, или от копнеж. Останал съм без дъх, стоя на ръба на пропаст. Когато отварям очи, тя пристъпва напред и тялото ѝ докосва моето. Тя свива пръстите и на двете си ръце в косата ми и дърпа лекичко, вдига устни към моите. Наблюдавам я как го прави, също като случаен минувач, като човек който е излязъл извън тялото си. Аз съм просто зрител. Устните ни се докосват, аз затварям очи и тя вмъква насила езика си в устата ми. Стонът ми разпилява магията, която тя се опитва да направи.
Ана.
Обгръщам я с ръце, отвръщам на целувката и се освобождавам от два часа напрежение, езикът ми я завладява, свързва се отново с нея. Ръцете ми сграбчват косата ѝ и аз се наслаждавам на вкуса, на езика, на тялото ѝ, притиснато в моето, докато всяка моя клетка се възпламенява като залята с бензин.
Мама му стара!
Когато се отдръпвам, и двамата се опитваме да си поемем дълбоко дъх, а тя е сграбчила ръцете ми. Объркан съм. Искам да я напердаша. Тя обаче каза „не“. Както стана и на масата.
— Какво правиш с мен? — прошепвам.
— Целувам те.
— Ти каза „не“.
— Какво? На кое? — Тя недоумява или може би е забравила какво се случи.
— На масата, с краката си.
— Но как? Бяхме на масата на родителите ти!
— Никой никога не ми е казвал „не“. А се оказа доста възбуждащо. — И различно. Хващам я за дупето и я притискам към себе си, докато се опитвам да възвърна контрол.
— Ядосан си и в същото време възбуден, защото съм казала „не“? — пита тя гърлено.
— Ядосан съм, защото не ми каза нищо за това пътуване. Бесен съм, защото си излизала да пиеш с оня, дето се опита да те вкара в кревата си, когато беше пияна, и който те остави, когато ти беше зле, в ръцете на един почти непознат. Що за приятел е това? Кой приятел прави така? И съм побеснял и много възбуден, защото ми затвори краката си.
„И защото си без гащи“.
Пръстите ми вдигат роклята нагоре.
— Искам те и те искам сега. И ако не ми позволиш да те напляскам, което заслужаваш, ще те чукам на дивана в тази секунда, но за мое удоволствие, не за твое.
Както е притисната към мен, забелязвам, че диша тежко и пъхвам ръка в срамните косми, а средния си пръст вътре в нея. Чувам тихо, сексапилно мъркане в гърлото ѝ. Тя е напълно готова.
— Това е мое. Само мое, цялото е мое. Разбираш ли ме?
Вкарвам и изкарвам пръста си, притискам я, а устните ѝ се разтварят от шок и желание.
— Да, твое е — шепти тя.
Да. Мое. И няма да ти позволя да го забравиш, Ана.
Повалям я на канапето, смъквам ципа на панталоните и лягам върху нея, притискам я под себе си.
— Вдигни си ръцете — ръмжа през стиснати зъби. Коленича и разтварям колене, за да разтворя и нейните. От джоба на сакото вадя презерватив, след това хвърлям сакото на пода. Без да откъсвам очи от нейните, отварям пакетчето и поставям презерватива на готовия си член. Ана е вдигнала ръце над главата си, наблюдава ме, очите ѝ блестят от желание. Докато се нагласявам върху нея, тя се гърчи под мен, устните ѝ се надигат и ме посрещат.
— Нямаме много време, така че ще е бързо и само за мое удоволствие. Не за твое. Разбра ли ме? Не искам да свършваш. Ако го направиш, ще те напляскам — нареждам аз и се съсредоточавам в замаяните ѝ очи, а след това, с едно бързо, силно движение потъвам в нея. Тя вика, както обикновено, от удоволствие. Притискам я, за да не може да мърда, и започвам да я чукам, да я поглъщам. Тя обаче върти таза си нетърпеливо, посреща всеки мой тласък, води ме към края.
О, Ана. Точно така, мила.
Тя откликва, съобразява се с трескавата ми бързина.
Какво невероятно чувство.
Изгубен съм. Изгубен съм в нея. В аромата ѝ. Не знам дали е защото съм ядосан или напрегнат, или…
Ке-е-еф. Свършвам бързо, губя разсъдък, докато изригвам в нея. Успокоявам се. Изпълвам я. Притежавам я. Напомням ѝ, че е моя.
Мама му стара.
Това беше…
Изтеглям се от нея и коленича.
— Не искам да докосваш тялото си. — Гласът ми е дрезгав и задъхан. — Искам да виждам разочарованието и яда ти. Това ме караш да правя, когато не говориш с мен, лъжеш ме и не ми даваш достъп до нещо, което е мое!