Тя кима. Остава да лежи разкрачена под мен, роклята ѝ е набрана на кръста, така че виждам колко широко е отворена, мокра и тръпнеща в очакване, истинска богиня. Ставам, свалям презерватива и го връзвам, след това се обличам и вдигам сакото си от пода.
Поемам си дълбоко дъх. Сега вече съм по-спокоен. Много по-спокоен.
Мама му стара, беше хубаво.
— Няма да е зле да се върнем.
Тя сяда и ме поглежда с потъмнели, неразгадаеми очи.
Господи, прекрасна е.
— Ето, обуй си ги. — От джоба на сакото вадя дантелените ѝ бикини и ѝ ги подавам. Струва ми се, че тя едва сдържа смеха си.
„Да, да. Начало на играта, бележа точки и ти си победена, госпожице Стийл“.
— Крисчън? — провиква се Мия отвън.
Мама му стара!
— Е, успяхме точно навреме. Понякога Мия наистина е адски досадна. — Само че това е малката ми сестричка. Обзет от паника, поглеждам към Ана, докато тя си обува бикините. Мръщи се, изпъва роклята и оправя косата си с пръсти.
— Тук сме, Мия, горе — провиквам се. — Е, госпожице Стийл, сега се чувствам значително по-добре, но все още не ми е минал меракът да ви напляскам.
— Не смятам, че съм го заслужила, господин Грей, особено след като изтърпях вашата непровокирана атака. — Тя се държи остро и официално.
— Непровокирана? Ти ме целуна, за бога!
— Беше атака с цел защита — отвръща тя.
— Защита срещу какво?
— Срещу вас и вашата сърбяща ръка. — Тя се опитва да потисне усмивката си.
Високите токчета на Мия чаткат по стълбите.
— Но беше поносимо, нали? — питам.
Ана се подсмихва.
— Едва ли бих го определила така.
— А, тук сте значи — възкликва Мия. Две минути по-рано и щеше да се получи много неловко.
— Развеждах Ана. — Подавам ръка на Ана и тя я поема. Искам да целуна кокалчетата ѝ, но се задоволявам с нежно стискане.
— Кейт и Елиът искат да тръгват. Да не им се начуди човек на тези двамата. Не могат да се пуснат и за миг — продължава Мия и бърчи нос с престорено отвращение. — Вие какво правите тук горе?
— Показвах на Анастейжа купите си от състезанията по гребане. — Посочвам статуетките от дните ми в „Харвард“, подредени на полици в дъното на стаята. — Добре, да отидем да кажем довиждане на Кейт и Елиът.
Мия се обръща и аз пускам Ана пред мен, но преди да тръгнем по стълбите я плясвам по дупето.
Тя едва сдържа вика си.
— И ще го направя отново, и то скоро — прошепвам на ухото ѝ и я прегръщам, за да я целуна по косата.
Вървим хванати за ръце по поляната към къщата, Мия бърбори нещо до нас. Вечерта е много красива; и денят беше прекрасен. Радвам се, че Ана се запозна със семейството ми.
Защо не съм го правил преди?
Защото никога не съм искал.
Стискам ръката на Ана и тя ме поглежда срамежливо, а след това ми отправя сладка усмивка. С другата си ръка стискам обувките ѝ и на каменните стъпала спирам, клякам и ѝ ги обувам.
— Много ви благодаря, господин Грей — казва тя.
— Удоволствието беше и все още е изцяло мое.
— Това ми е много добре известно, господине — шегува се тя.
— Вие двамата сте невероятно сладки! — гука Мия.
Тръгваме към кухнята. Ана ме стрелва странично с поглед.
Кавана и Елиът са в коридора и се канят да си тръгват. Ана прегръща Кейт, а след това я дръпва настрани, за да си кажат нещо тайно. Какво ли е? Елиът стиска ръката на Кавана и родителите ми им махат, докато се качват в пикапа на Елиът.
— И ние трябва да тръгваме. Утре имаш интервюта. — Трябва да я закарам до новия ѝ апартамент, а вече е почти единайсет.
— Вече се бяхме отказали да чакаме да си намери момиче — чурулика щастливо Мия, докато прегръща силно Ана.
О, за бога!
— Нека не я плашим и разглезваме с толкова много внимание.
— Крисчън, стига неуместни шеги — кара ми се нежно Грейс както обикновено.
— Довиждане, мамо. — Млясвам я бързо по бузата. Благодаря ти, че покани Ана. Беше невероятно.
Ана се сбогува с татко и тръгваме към аудито, където ни чака Тейлър, отворил задната врата за нея.
— Очевидно и семейството ми те харесва — отбелязвам, след като се качвам отзад при Ана. Очите ѝ отразяват светлината от верандата на нашите, но аз забелязвам, че е замислена. Тейлър подкарва към магистралата и сенките скриват лицето ѝ.
Когато минаваме под улична лампа, забелязвам, че тя ме наблюдава. Неспокойна е. Нещо не е наред.
— Кажи ми — подканям я.
Отначало мълчи, а когато заговаря, в гласа ѝ долавям празнота.
— Мисля, че беше принуден да ме поканиш на тази вечеря. Ако Елиът не беше поканил Кейт, ти никога нямаше да ме представиш.