Не би трябвало да продължаваме по този начин, но ми е приятно, когато тя е в прегръдките ми. Целувам я по косата, отпускам се назад и се наслаждавам на пътуването към Сиатъл.
Тейлър спира пред входа на Ескала.
— Стигнахме у дома — прошепвам аз. Не искам да я пусна, но въпреки това я повдигам и я оставям на седалката. Тейлър ѝ отваря вратата и тя тръгва с мен към входа.
Потръпва.
— Защо нямаш сако? — питам аз, свалям моето и загръщам раменете ѝ.
— Оставих го в новата си кола — прозява се тя.
— Уморена ли сте, госпожице Стийл?
— Да, господин Грей. Днес тялото и душата ми бяха обладани по начини, които изобщо не бях подозирала, че съществуват.
— Е, мога да те пообладая още малко. — „Ако ми излезе късметът“.
Докато се качваме към пентхауса, тя се обляга на стената на асансьора. Под сакото ми изглежда слаба, дребна и сексапилна. Ако не беше с бельо, щях да я обладая още тук… Вдигам ръка и освобождавам устната ѝ от зъбите ѝ.
— Един ден ще те изчукам в този асансьор, но сега си уморена и предлагам да си лягаме.
Навеждам се и нежно стискам долната ѝ устна между зъбите си. Тя си поема рязко дъх и прави същото с горната ми устна.
Усещам напрежението в слабините си.
Искам да я заведа в леглото и да потъна в нея. След разговора в колата просто искам да съм сигурен, че е моя. Когато слизаме от асансьора ѝ предлагам напитка, но тя отказва.
— Добре. Да си лягаме.
Тя ме поглежда изненадано.
— Ще се задоволиш с обикновената стара ванила?
— Няма нищо обикновено, нито пък старо във ванилата. Всъщност я намирам за доста интересна на… вкус.
— Откога?
— От миналата събота. Защо? Да не би да си се надявала на нещо по-екзотично?
— О, не, мисля, че денят като цяло беше дори прекалено екзотичен.
— Сигурна ли си? Тук се стараем да задоволим всякакви вкусове и предпочитания. Имаме поне трийсет и един вида аромати и вкусове. — Поглеждам я похотливо.
— Забелязала съм. — Тя извива едната си вежда.
— Хайде, Анастейжа, утре имаш важен ден. Колкото по-скоро си в леглото, толкова по-скоро ще бъдеш изчукана и толкова по-рано ще заспиш.
— Господин Грей, вие безспорно сте непоправим романтик.
— Госпожице Стийл, имате голяма уста. Може да се наложи да я запуша по някакъв начин. Хайде.
Да, хрумва ми един начин.
Затварям вратата на стаята си и се чувствам по-лек, отколкото в колата. Тя все още е тук.
— Вдигни ръцете — нареждам и тя изпълнява. Стискам подгъва на роклята и с едно рязко движение я изтеглям нагоре и разкривам скритата отдолу жена.
— Воала, дами и господа! — Аз съм магьосник. Ана се киска и ми ръкопляска. Покланям се, наслаждавам се на играта преди да сложа роклята на стола.
— А какъв ще е следващият трик? — пита тя с блеснали очи.
— Моя скъпа Анастейжа, лягай в леглото и ще ти го покажа.
— Мислиш ли, че е удачно поне веднъж да се направя на труднодостъпна? — шегува се тя, накланя глава на една страна и косата ѝ се разстила върху рамото.
Нова игра. Интересно.
— Е, вратата е затворена. Не виждам начин да ми избягаш. Мисля, че няма смисъл да се обзалагаме. Каузата ти е обречена.
— Но аз умея добре да се пазаря — отвръща тя, гласът ѝ е тих, но решителен.
— Аз също.
Какво става? Да не би да не иска? Прекалено уморена ли е? Какво?
— Искаш ли да се чукаме? — питам объркано.
— Не — прошепва тя.
— О. — Какво разочарование.
Тя преглъща, след това казва с изтънял гласец:
— Искам да ме любиш.
Наблюдавам я напълно слисан.
Какво има предвид?
Да я любя ли? Нали вече сме го правили? Правили сме го. Това е просто друга дума за чукането.
Тя не откъсва очи от мен, изражението ѝ е мрачно. По дяволите! Това ли е представата ѝ за повече? Това ли са глупостите с цветята и розите? Това е чисто и просто семантика.
— Ана, аз… — Тя какво иска от мен? — Мисля, че вече говорихме за това.
— Искам да те докосвам.
Не! Отстъпвам назад, защото мракът подпира ребрата ми.
— Моля те — прошепва тя.
Не, не. Не го ли казах ясно?
Не мога да понасям да ме докосват. Просто не мога.
Никога.
— О, не, госпожице Стийл, качихте ми се на главата тази вечер и смятам, че направих доста отстъпки. И ви отговарям категорично. Не.
— Не?
— Не.
За момент искам да я изпратя вкъщи или пък на горния етаж, далече от мен. Само да не е тук.
„Не ме докосвай“.
Тя ме наблюдава уморено и аз си мисля, че утре заминава и няма да я виждам известно време. Въздишам. Нямам енергия за подобно нещо.