— Искам да виждам лицето ти, докато те пляскам, Анастейжа. — Галя дупето ѝ и натискам вулвата, знам, че това ще изтласка топчетата по-дълбоко в нея.
Тя мърка доволно.
— Това е за удоволствие, Анастейжа. Мое и твое.
Вдигам ръка и я плясвам.
— А! — хлъцва тя и мръщи лице, а аз галя сладкото ѝ дупе, докато тя свиква с усещането. Когато се отпуска, я плясвам отново. Тя стене и аз едва потискам отклика си. Започвам сериозно, дясната буза, лявата буза, след това на мястото, където се свързват бедрата и дупето. След всеки удар галя и мачкам задника ѝ, наблюдавам как кожата ѝ става бледорозова под дантеленото бельо.
Тя стене, опознава удоволствието, наслаждава се на новото усещане.
Спирам. Искам да видя дупето ѝ в цялата му розова прелест. Без да бързам, я дразня, подръпвам гащичките, прокарвам пръсти по бедрата, по сгъвките на коленете, по прасците. Тя вдига стъпала и аз хвърлям бикините на пода. Тя се гърчи, но спира, когато отпускам ръка върху розовата ѝ лъскава кожа. Сграбчвам отново косата ѝ и започвам отново. Отначало съм по-нежен, след това се връщам към познатия ритъм.
Тя е мокра; възбудата ѝ полепва по дланта ми.
Стискам косата ѝ по-здраво и тя стене със затворени очи и отворена уста.
Мама му стара, толкова е готина!
— Добро момиче си ти, Анастейжа… — Гласът ми е дрезгав, дишам накъсано.
Удрям я още няколко пъти, докато не усещам, че няма да издържа повече.
Желая я.
Веднага.
Навивам връвчицата на пръста си и вадя топчетата.
Тя изкрещява от удоволствие. Преобръщам я, спирам колкото да смъкна бельото си и да си сложа гадния презерватив, след това се отпускам до нея. Сграбчвам ръцете ѝ, вдигам ги над главата ѝ и бавно влизам в нея, а тя мяука като котка.
— О, бебчо. — Тя ме кара да се чувствам невероятно.
„Искам да ме любиш“. Думите ѝ звънят в главата ми.
Нежно, много нежно започвам да се движа, галя всеки сантиметър от нея. Целувам я, доставям си удоволствие както с тялото ѝ, така и с устата си. Тя ме обхваща с крака, посреща всеки нежен тласък, люлее се срещу мен, докато не се извива нагоре и не се отпуска.
— Ана! — провиквам се аз и се изливам в нея. Отпускам се. Желано отпускане, което ме оставя… искам още. Имам нужда от още.
Когато равновесието ми се връща, отблъсквам странните чувства, които са нахлули в мен и ме ядат отвътре. Не приличат на мрака, но са страшни. Просто не ги разбирам.
Тя преплита пръсти с моите и аз отварям очи и поглеждам съненото ѝ доволно лице.
— Това беше много, много хубаво — прошепвам и я целувам бавно и нежно.
Тя ме награждава със сънена усмивка. Ставам, завивам я, взимам си пижамата, отивам в банята и смъквам презерватива. Обувам си долните гащи и намирам крема от арника.
Когато се връщам в леглото, Ана ми отправя доволна усмивка.
— Обърни се — нареждам и за момент ми се струва, че тя ще направи физиономия, ще извърти очи, но тя послушно се обръща. — Задникът ти има прекрасен цвят — отбелязвам, доволен от резултата. Изстисквам малко крем в дланта си и бавно го втривам в дупето ѝ.
— Изплюй камъчето, Грей — прозява се тя.
— Госпожице Стийл, определено имате дарба да разваляте повечето хубави моменти.
— Имахме сделка — настоява тя.
— Как се чувстваш?
— Изиграна и измамена.
С дълбока въздишка оставям крема от арника на нощното шкафче, мушвам се в леглото и я придърпвам към мен. Целувам я по ухото.
— Жената, която ме е родила, беше проститутка и наркоманка. Чукаше се, за да си набавя крек. Сега заспивай.
Тя се напряга в ръцете ми.
Аз притихвам. Не искам съжалението ѝ.
— Беше?
— Мъртва е.
— Кога е станало?
— Почина, когато бях на четири. Смътно си я спомням. Карик ми е разказвал някои подробности. Но помня някои неща. Сега наистина те моля да заспиваш.
След малко тя се отпуска до мен.
— Лека нощ, Крисчън.
Гласът ѝ е сънен.
— Лека нощ, Ана.
Целувам я още веднъж, вдъхвам успокояващия ѝ аромат и се опитвам да пропъдя спомените.
— Недей да късаш ябълките и да ги хвърляш, тъпако!
— Разкарай се, простак с простак!
Елиът откъсва една ябълка, отхапва, замеря ме с нея и ме дразни:
— Въшка!
Не! Не ме наричай така.
Хвърлям се върху него. Удрям го с юмруци в лицето.
— Ти си прасе! Това е храна. Защо я съсипваш? Дядо ги продава. Ти си прасе. Прасе. Прасе.
— Елиът! Крисчън!
Татко ме изтегля от Елиът, който се е свил на земята.
— Какво правите?
— Той е луд!
— Елиът!
— Той съсипва ябълките. — В гърдите ми нахлува гняв, качва се до гърлото. Струва ми се, че ще избухна. — Отхапва, а след това ги захвърля. Хвърля ги по мен.