Мама му стара! Свършвам със същата сила като нея и се отпускам тежко върху тялото ѝ, докато тя се стяга около мен.
По дяволите. Това е неочаквано.
— Какво направи с мен, по дяволите? — Останал съм без дъх, устните ми докосват врата ѝ. — Ти си магьосница. Владееш някаква страшна магия.
А тя ми се нахвърля!
Пускам китките ѝ и се опитвам да се изправя, но тя стяга крака около мен, пръстите ѝ се свиват в косата ми.
— Грешиш. Не съм магьосница. Аз съм омагьосаната — прошепва тя. Очите ни се срещат, нейните напрегнати, сякаш вижда през мен. Вижда тъмнината в душата ми.
„Пусни ме! Това е прекалено!“
Обхващам лицето ѝ с ръце, целувам я бързо, но в този момент си я представям с друг. „Не, няма да го направи с друг. Никога“.
— Ти. Си. Моя. — Всяка дума изплющява. — Разбираш ли това?
— Да, твоя — потвърждава тя убедено, сигурна в думите си, и необяснимата ми ревност се стопява.
— Сигурна ли си, че трябва да идеш в Джорджия? — питам и приглаждам косата ѝ назад.
Тя кима.
По дяволите.
Вадя члена си от нея и тя се мръщи.
— Боли ли те?
— Малко — признава тя срамежливо усмихната.
— Искам да те боли. Искам болката да ти напомня, че аз съм бил там, само аз.
Целувам я грубо, жадно.
Не искам да заминава за Джорджия.
Никой не ми се е нахвърлял… след Елена.
И дори тогава беше пресметнато, част от сцената.
Изправям се, протягам ръка и ѝ помагам да седне. Докато свалям презерватива, тя мърмори:
— Винаги готов, а?
Поглеждам я учудено, докато си вдигам ципа. Вместо да обяснява, тя ми показва пакетчето.
— Човек се надява, Анастейжа, и дори мечтае. И понякога мечтите се сбъдват. — Нямах представа, че ще го използвам толкова скоро, при нейните условия, не при моите. „Госпожице Стийл, за невинна девойка вие сте пълна с изненади“.
— Значи секс на бюрото ти е било мечта или може би сън? — пита тя.
Сладурче. Правил съм секс на това бюро много, ама много пъти, но винаги по мое желание, никога по желание на подчинената.
Не става така.
Тя помръква, когато отгатва мислите ми.
Мама му стара. Какво да кажа? „Ана, за разлика от теб, аз имам минало“.
Прокарвам ръка през косата си, обзет от негодувание. Тази сутрин не върви по план.
— По-добре да ида да се изкъпя — решава тя. Изправя се и тръгва към вратата.
— Имам още няколко телефонни разговора. Ще съм с теб веднага след като се изкъпеш и ще закусим заедно. — Поглеждам след нея и се питам какво да кажа, за да оправя нещата. — Мисля, че госпожа Джоунс е изпрала и изгладила дрехите ти от вчера. Трябва да са в дрешника.
Тя ме поглежда изненадано. Същевременно е впечатлена.
— Благодаря.
— Винаги на ваше разположение, госпожице Стийл.
Тя мръщи чело и ме поглежда с учудване.
— Какво има? — питам аз.
— Кажи ми какво не е наред.
— Не те разбирам.
— Ами… държиш се някак доста по-странно от обичайното.
— Намираш ме за странен? — „Ана, миличка, „странен“ е второто ми име“.
— Понякога.
Кажи ѝ! Кажи ѝ, че никоя не ти се е нахвърляла от… много време.
— Както винаги ме изненадахте, госпожице Стийл.
— Как ви изненадах?
— Да го кажем така. Беше доста неочакван подарък за мен.
— Стараем се да удовлетворим господин Грей — шегува се тя, без да откъсва поглед от мен.
— И напълно ме удовлетворявате — признавам. „Същевременно ме обезоръжаваш“. — Мислех, че отиваш в банята.
Ъгълчетата на устата ѝ се отпускат надолу.
Мамка му!
— Да… Е, ще се видим след малко. — Тя се обръща и със ситни крачици излиза от кабинета ми, оставя ме напълно объркан. Тръсвам глава, за да прочистя мислите си, след това започвам да събирам пръснатите по пода неща и да ги подреждам върху бюрото.
Как, по дяволите, е възможно да влезе просто така и да ме прелъсти? Не трябва ли аз да контролирам тази връзка? Точно това си мислех снощи: за неудържимия ѝ ентусиазъм и обич. Как, по дяволите, да се справя с това? Просто нямам представа. Спирам и вдигам телефона.
Но пък е хубаво.
И още как.
Много повече от хубаво е.
Смея се на тази мисъл и си спомням „приятния“ ѝ имейл. По дяволите, пропуснал съм обаждането на Бил. Сигурно е звънял, докато се заплесвах по госпожица Стийл. Сядам на бюрото, отново овладявам собствената си вселена — докато тя е под душа — и му звъня. Бил трябва да ми каже за Детройт… трябва на всяка цена да вляза отново в собствената си игра.
Бил не отговаря, затова звъня на Андреа.