— Да — отвръща искрено тя.
— Ще ти липсвам ли?
Какво правиш, Грей?
Тя се обръща към мен, изненадана не по-малко от мен от зададения въпрос.
— Да — отвръща след малко, напълно открито. Очаквам някоя остроумна забележка, а ето, че чувам истината. Колкото и да е странно, признанието ѝ ми вдъхва спокойствие.
— И ти ще ми липсваш — измърморвам. Апартаментът ми ще е неестествено тих без нея — и много празен. Галя я по бузата и я целувам. Тя ми отправя сладка усмивка преди да се върне към закуската.
— Ще си измия зъбите, след това тръгвам — заявява, след като приключва.
— Защо бързаш? Мислех, че ще останеш повече.
Тя е стъписана. Да не би да си е мислела, че ще я изгоня?
— Натрапих ти се и отнех предостатъчно от времето ти. Освен това не трябва ли да управляваш империята си?
— Мога да играя на шикалки, ако искам. — Надеждата се надига в гърдите и гласа ми. Освен това току-що съм освободил сутринта си.
— Трябва да се подготвя за интервютата. И да се преоблека. — Поглежда ме предпазливо.
— Изглеждаш чудесно.
— Много ви благодаря, господине — отвръща тя любезно. Бузите ѝ обаче поруменяват, обагрят се в познатото наситено розово, също като дупето ѝ снощи. Засрамена е. Кога най-сетне ще се научи да приема комплименти?
Става и отнася чинията си на мивката.
— Остави я. Госпожа Джоунс ще вдигне.
— Добре, отивам да си измия зъбите.
— Не се притеснявай, използвай моята четка — предлагам саркастично.
— Точно това възнамерявах да направя — отвръща тя и се измъква от стаята. Тази жена има готов отговор за всичко.
След малко се връща с чантата си.
— Не забравяй да си вземеш блакберито, лаптопа и зареждачките.
— Слушам, господине — отвръща тя послушно.
Браво на момичето!
— Ела. — Повеждам я към асансьора и влизам с нея.
— Не е нужно да ме изпращаш до долу. Мога и сама да се кача в колата.
— Част от услугата — подхвърлям иронично. — Освен това мога да те целувам през целия път до долу. — Прегръщам я и правя точно това, наслаждавам се на вкуса ѝ и се сбогувам, както си му е редът.
И двамата сме възбудени и задъхани, когато вратата се отваря към гаражите. Отвеждам я към колата и отварям вратата, без да обръщам внимание на желанието си.
— Довиждане засега, господине — прошепва тя и ме целува още веднъж.
— Карай внимателно, Анастейжа. И приятно пътуване. — Затварям вратата, отстъпвам и оставам да гледам след нея. След това се качвам горе.
Чукам на вратата на Тейлър и му съобщавам, че след десет минути ще съм готов да тръгнем към офиса.
— Ще ви чакам в колата, господине.
От колата звъня на Уелч.
— Да, господин Грей?
— Уелч. Анастейжа Стийл ще си купи самолетен билет днес, заминава от Сиатъл за Савана. Искам да знам с кой полет ще пътува.
— Има ли предпочитания към някоя авиокомпания?
— Не знам.
— Ще направя всичко възможно.
Затварям. Хитрият ми план си идва на мястото.
— Господин Грей! — сепва се Андреа, когато се появявам няколко часа по-рано. Иска ми се да ѝ кажа, че работя тук, но решавам да се държа прилично.
— Реших да ви изненадам.
— Искате ли кафе? — чурулика тя.
— Да, благодаря.
— С мляко или без?
Браво на момичето.
— С мляко, затоплено.
— Добре, господин Грей.
— Свържи се с Каролайн Актън. Искам да говоря с нея веднага.
— Разбира се.
— И ми уреди среща с Флин, за следващата седмица. — Тя кима и се залавя за работа. Щом сядам на бюрото си, веднага включвам компютъра.
Първият имейл в инбокса ми е от Елена.
Подател: Елена Линкълн
Относно: Уикенда
Дата: 30 май 2011, 10:15
До: Крисчън Грей
Крисчън, какво става?
Майка ти ми каза, че си завел млада дама на вечеря у вас.
Много ме заинтригува. Изобщо не е в твой стил.
Да не би да си намерил нова подчинена?
Обади ми се.
Х
Елена Линкълн
Есклава
За красотата, която е в теб™
Само това ми липсва. Затварям имейла ѝ и решавам, че поне за момента ще го игнорирам. Оливия чука на вратата и влиза с кафето. В същия момент Андреа звънва и казва:
— Свързвам ви с Уелч и съм оставила съобщение на госпожица Актън.
— Добре, свържи ме.
Оливия оставя латето на бюрото и излиза смутено. Старая се да не ѝ обръщам внимание.