Поне не ме иска заради парите ми.
А иска ли ме изобщо?
Казва, че я омайвам. Боже, нещо се е объркала. Тя ме е омаяла мен по начин, който никога не съм изпитвал, а се качи на самолета и прелетя цялата страна, за да е далече от мен.
Как, според нея, се чувствам аз?
Права е. Повел съм я по тъмна пътека, която е много по-интимна от която и да било ванила връзка — или поне така ми се струва. Достатъчно е да погледна Елиът и стряскащо небрежния му подход към момичетата, с които излиза, и веднага забелязвам разликата.
А и аз никога не съм я наранявал физически или емоционално — как е възможно да ѝ минава подобна мисъл? Просто искам да пробвам докъде мога да стигна с нея, да видя какво ще направи и какво няма. Ще я наказвам, когато нарушава правилата… да, може и да боли, но не повече, отколкото може да понесе. Може да работим с онова, което тя предпочита. Можем да го даваме съвсем бавно.
Ето я и засечката.
Ако ще прави онова, което искам аз, ще трябва да я окуражавам и да ѝ давам „повече“. Какво ли е това… все още не знам. Заведох я да се запознае с нашите. Това спада към категорията повече. А и не беше чак толкова трудно.
Забавям крачка и обмислям онова, което най-силно ме притеснява в имейла ѝ. Не е страхът ѝ, а че е ужасена от дълбочината на чувствата, които изпитва към мен.
Какво означава това?
Непознато чувство се надига в гърдите ми, дробовете ми горят от жажда за въздух. Това ме плаши. Плаши ме толкова много, че се насилвам още и още, така че чувствам единствено болка от изтощение в краката и гърдите и студената пот, която се стича по гърба ми.
„Да, не се занимавай с този въпрос, Грей.
Запази контрола“.
Когато се връщам в апартамента, вземам бърз душ и се бръсна, след това се обличам. Гейл е в кухнята.
— Добро утро, господин Грей. Искате ли кафе?
— Да, благодаря — отвръщам, без да спирам.
Сядам на бюрото в кабинета си и включвам компютъра, за да напиша отговор на Ана.
От: Крисчън Грей
Относно: Най-накрая!
Дата: 31 май 2011, 07:30
До: Анастейжа Стийл
Анастейжа,
Учудвам се, че всеки път, когато си далеч, започваш да комуникираш открито и честно с мен.
И се дразня, че не го правиш, когато сме заедно.
Да, богат съм. Добре е да свикнеш с това. Защо да не харча пари за теб? Та аз казах на баща ти, че съм ти гадже, по дяволите! Мъжете не правят ли това за момичетата си? Като твой Доминант очаквам да приемаш всичко, което ти се купи, без да възразяваш. Кажи и на майка си, че съм ти гадже.
Не зная как да отговоря на думите ти, че се чувстваш като курва. Знам със сигурност, че не е така, както си го написала, и знам, че това са изцяло твои самовнушения. Не зная какво да кажа или да направя, за да премахна тези съмнения. Искам да имаш най-доброто от всичко. Работя изключително много и смятам, че мога да харча парите си така, както намеря за добре. Мога да купя всичко, което пожелаеш. И искам да го направя. Наричай го ако щеш неправилна инвестиция, прахосничество, каквото искаш име му сложи. Или пък, ако искаш, се опитай да проумееш простичката истина, че никога не съм, не бих и няма да мисля за теб по начина, по който се описваш и се възприемаш. Ти си умна и красива млада жена, а имаш толкова много проблеми заради ниското си самочувствие, че почвам да си мисля дали да не ти запиша час при доктор Флин.
Извинявам се, ако съм те уплашил. Мисълта, че съм всял страх в душата ти, е ужасно болезнена за мен. Наистина ли си помисли, че мога да те сложа в сандък и да те пусна да пътуваш така? Та аз ти предложих частния си самолет, по дяволите! Да, шега беше, и очевидно доста лоша шега. Не мога да не отбележа, че се възбудих при мисълта за Анастейжа с вързани ръце и уста. Мога лесно да отворя сандъка (това вече не е шега). Не си падам по сандъци. Зная, че имаш проблем с връзването на устата и ако/ когато решим да го направим, ще го обсъдим предварително. Мисля, че това, което напълно ти е убягнало в цялата картинка, е, че при доминантно-подчинените връзки цялата сила е в ръцете на подчинения. Тоест в твои ръце. И ще го повторя пак — ти си тази, която държи силата. Не аз. В къщата при лодките ти каза „не“, а аз не мога да те докосна, ако кажеш „не“. Ето защо е нужно това споразумение — това са нещата, които ти ще или не ще правиш. Ако опитаме и не ти хареса, ще преразгледаме всичко отначало. Всичко зависи от теб. Не от мен. И ако не искаш да си вързана през китките и устата и сложена в сандък, тогава това няма да се случи.