Искам да споделя начина си на живот с теб. Никога не съм искал нещо по-силно. Честно казано, аз те боготворя заради това, което правиш. Ти си толкова невинна, а искаш и казваш, че ще опиташ. Това означава много за мен. Едва ли можеш да си представиш. Освен наивна ти си и напълно сляпа, за да не видиш, че съм като омагьосан от теб, макар че съм ти го казвал много пъти.
Не искам да те загубя. Не ми е приятно, че трябваше да летиш близо пет хиляди километра, за да си далеч от мен. Същото е и с мен, Анастейжа. Всяка мисъл и логика изчезва, когато сме заедно — толкова дълбоки са чувствата ми към теб.
Разбирам паниката ти, но аз се опитах да стоя далеч от теб. Наистина опитах. Знаех, че нямаш опит, и мисля, че никога не бих ти предложил това, ако имах и най-малката представа колко невинна си всъщност. И въпреки невинността си ти ме обезоръжаваш напълно, по начин, по който не го е правил никой. Ето например имейла ти. Четох го безброй пъти, за да разбера гледната ти точка. Три месеца не ти се струват достатъчно, страхуваш се какво ще се случи след това. Колко искаш да го направим? Шест? Година? Колко искаш? Кое ще те накара да се чувстваш по-добре и по-спокойна? Просто ми кажи.
Разбирам, че е огромна крачка да се довериш някому безрезервно. Аз трябва да спечеля доверието ти. Но ако търпя провал и не успявам, ти просто трябва да ми казваш. Изглеждаш толкова силна, така уверена в себе си — и после сядам и чета това, което пишеш, и виждам една съвсем друга Анастейжа. А аз мога да разбера какво правя и как го правя и дали успявам само и единствено от теб. Трябва да си честна с мен, двамата трябва да сме честни един към друг, за да проработи това.
Тревожиш се, че не си устроена да се подчиняваш. Добре, вероятно това е така. Но в крайна сметка единственото време, когато трябва да се държиш като подчинена, е в стаята с играчките. Това е и единственото място, където ти ми позволяваш да упражня силата и контрола си над теб, единственото място, където правиш това, което ти се каже. И аз никога не бих те пребил до синьо или черно. Цветът, който се стремя да постигна, е розов. Извън стаята с играчките харесвам начина, по който ме предизвикваш. Това е ново и доста приятно изживяване. Не бих искал да променям това. Така че сега е твой ред да ми кажеш какво „повече“ се иска от мен. Ще се опитам да погледна на нещата с отворено съзнание, ще се опитам да ти дам пространството, от което имаш нужда, и ще се опитам да стоя далеч, докато си при майка си. И ще очаквам с нетърпение следващия ти имейл.
През това време се наслаждавай на почивката си. Но не прекалявай с насладите.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Изпращам мейла и отпивам от студеното кафе.
Сега се налага да чакаш, Грей. Да видим тя какво ще каже. Отивам с тежки стъпки в кухнята, за да проверя какво ми е направила за закуска Гейл.
Тейлър чака в колата, за да ме закара на работа.
— Какво искаше снощи? — питам го.
— Не беше нещо важно, господине.
— Добре — отвръщам и поглеждам през прозореца, опитвам се да избия Ана и Джорджия от мислите си. Така и не успявам, но ми хрумва една идея.
Звъня на Андреа.
— Добро утро.
— Добро утро, господин Грей.
— На път съм към офиса. Би ли ме свързала с Бил?
— Да, господине.
След малко говоря с Бил.
— Здравейте, господин Грей.
— Хората ти провериха ли Джорджия за завода? Интересува ме Савана.
— Мисля, че да, господине. Трябва обаче да се уверя.
— Провери. И ми се обади.
— Добре. Това ли е всичко?
— Засега. Благодаря.
* * *
Денят ми е натоварен, срещите са една след друга. От време на време поглеждам имейлите, но Ана не ми е отговорила. Питам се дали не се е уплашила от тона на моя мейл, или просто е заета с други неща.
Какви други неща?
Просто не успявам да спра да мисля за нея. През целия ден разменям есемеси с Каролайн Актън, одобрявам или изключвам тоалетите, които е избрала за Ана. Надявам се тя да ги хареса: ще изглежда зашеметяващо във всичките.
Бил се свързва с мен и ми съобщава за потенциален терен за завода ни близо до Савана. Рут проверява.