Тя няма да ме напусне.
Ето ти го отговора, Грей.
Усмихвам ѝ се. Тя, изглежда, се успокои и спря да говори. Проверявам колко е часът. 4:57.
И без това е време за ставане и аз съм във възторг. Ще летя с Ана. Обожавам да летя. Лепвам бърза целувка на слепоочието ѝ, ставам, отивам в хола, поръчвам закуска и включвам местната прогноза за времето.
Чака ни поредният горещ ден с висока влажност. Няма да вали.
Вземам бързо душ, след това събирам дрехите на Ана от банята и ги оставям на стола до леглото. Когато вдигам бикините, си спомням как пъкленият ми замисъл да конфискувам бельото ѝ даде обратен резултат.
О, госпожице Стийл!
След първата ни нощ заедно…
„Между другото, облякла съм твоето бельо“. Смъкна колана, за да видя къде са изписани „Поло“ и „Ралф“.
Клатя глава и от гардероба вадя боксерки и ги оставям на стола. Приятно ми е, когато тя носи моите дрехи.
Тя отново измърморва нещо и ми се струва, че каза „клетка“, но не съм сигурен.
Това пък какво е?
Тя не помръдва, продължава да спи дълбоко, докато се обличам. Тъкмо навличам тениската, когато на вратата се чука. Закуската е тук: сладкиши и кафе за мен, чай „Туинингс“ за Ана. За щастие в хотела имат от любимата ѝ марка.
Време е да събудя госпожица Стийл.
— Ягоди — шепне тя, когато сядам до нея на леглото.
Ягоди? Защо пък ягоди?
— Анастейжа — викам я тихо.
— Искам още.
Знам, че иска. Аз също.
— Хайде, мила. — Отново се опитвам да я събудя.
Тя продължава.
— Не, искам да те докосна.
По дяволите!
— Събуди се. — Навеждам се и нежно подръпвам меката част на ухото ѝ със зъби.
— Не! — Тя стиска очи.
— Събуди се, мила.
— О, не! — протестира тя.
— Време е да ставаш, бебчо. Сега ще включа нощната лампа. — Протягам ръка и я щраквам, окъпвам я в мека светлина. Тя присвива очи.
— Не — скимти тя. Нежеланието ѝ да се събуди е забавно и различно. В предишните ми връзки с поспаливи подчинени раздавах наказания.
Докосвам с нос ухото ѝ и шепна:
— Искам да преследвам зората с теб. — Целувам я по бузата след това по двете клепки, по носа, накрая по устните.
Тя отваря очи.
— Добро утро, красавице.
Тя ги затваря отново. Мърмори нещо и аз ѝ се усмихвам.
— Не си от хората, които обичат да стават рано.
Тя отваря едното си око, погледът ѝ е още мътен, и ме оглежда.
— Мислех, че искаш секс — обяснява с облекчение.
Потискам смеха си.
— Анастейжа, винаги искам секс с теб. Чудесно е, че ти искаш същото.
— Разбира се, че го искам, стига да не е толкова късно. — Тя прегръща възглавницата.
— Не е късно, а рано. Хайде, ставай. Излизаме. Ще си чакам секса по-късно.
— Сънувах нещо толкова хубаво… — Тя въздиша и ме поглежда.
— Какво?
— Теб сънувах. — Лицето ѝ грейва.
— Какво правех този път?
— Хранеше ме с ягоди — отвръща тя с изтънял глас.
А, ягодите.
— Може да се наложи доктор Флин да поработи над този сън. Ставай и се обличай. Няма нужда да се къпем, може и после.
Тя негодува, но въпреки това става, без да обръща внимание на чаршафа, който се смъква до кръста ѝ и оголва тялото ѝ. Членът ми потръпва. С рошавата коса, която се стеле по раменете и се къдри по голите гърди, изглежда великолепно. Без да обръщам внимание на възбудата си, ставам, за да ѝ направя място.
— Колко е часът? — пита сънено тя.
— Пет и половина.
— Имам чувството, че е три.
— Нямаме много време. Оставих те да спиш до последно. Хайде.
Иска ми се да я измъкна от леглото и сам да я облека. Нямам търпение да се понесем във висините.
— Мога ли да взема душ?
— Ако влезеш за душ, ще искам да дойда с теб и знаем какво ще се случи. Денят ще замине. Хайде.
Тя ме поглежда търпеливо.
— Какво ще правим?
— Изненада е. Казах ти вече.
Тя клати глава и лицето ѝ грейва.
— Добре.
Става от леглото, без да обръща внимание на голотата си, и вижда дрехите си на стола. Доволен съм, че не се държи както обикновено, срамежливо, но сигурно е така, защото е сънена. Навлича моите гащи и ми се усмихва широко.
— Ще те оставя да се облечеш спокойно.
Оставям я на спокойствие и се връщам в хола, сядам на малката маса и си наливам кафе.
Тя пристига след няколко минути.
— Ела да ядеш — нареждам и посочвам стола. Тя ме наблюдава като хипнотизирана, със стъклени очи.
— Анастейжа — прекъсвам съня ѝ в будно състояние. Очите ѝ трепкат и тя се връща от онова място, на което е била сама.
— Ще пия чай. Може ли да си взема кроасан за после? — пита с надежда.
Няма да яде.