Ана
Смея се.
От: Крисчън Грей
Относно: Сомнилоквия
Дата: 2 юни 2011, 10:28
До: Анастейжа Стийл
Никога не съм претендирал, че съм джентълмен, Анастейжа, и мисля, че съм показал това многократно. И не се стряскам, когато МИ КРЕЩИШ С ГЛАВНИ БУКВИ.
Но ще си призная тази малка благородна лъжа. Не хъркаш, а говориш. И е много забавно. И къде ми е целувката?
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Това направо ще я побърка.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Изплюй камъчето
Дата: 2 юни 2011, 10:32
До: Крисчън Грей
Вие сте вулгарен негодник! Определено не сте джентълмен. И какво казах насън? Няма целувки, докато не ми кажеш.
И така до безкрая…
От: Крисчън Грей
Относно: Думите на Спящата красавица
Дата: 2 юни 2011, 10:35
До: Анастейжа Стийл
Би било крайно неделикатно от моя страна да кажа, а вече ми се скараха за такова поведение.
Но, ако се държиш добре, може и да ти кажа тази вечер. Трябва да влизам на среща.
До после, бебчо.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
С широка усмивка си слагам вратовръзката, грабвам сакото и тръгвам да намеря Тейлър.
След около час приключвам срещата с комисията от Савана. Джорджия има какво да ми предложи, а екипът обещава сериозни данъчни облекчения за ГЕХ. На вратата се чука и Тейлър влиза в малката конферентна зала. Сериозен е, но онова, което ме притеснява най-много, е, че той никога, ама абсолютно никога не си позволява да прекъсва срещите ми. Настръхвам.
Ана? Добре ли е Ана?
— Моля да ме извините, дами и господа — обръща се той към всички.
— Какво има, Тейлър? — питам аз и той се приближава, навежда се към ухото ми.
— Имаме проблем с госпожа Лейла Уилямс.
— Лейла ли? Какво става, по дяволите? От една страна, съм безкрайно облекчен, че проблемът не е свързан с Ана.
— Бихте ли ни извинили, ако обичате? — моля двамата мъже и двете жени от комисията.
Щом излизаме в коридора, Тейлър се извинява още веднъж, че е прекъснал срещата.
— Не се притеснявай. Какво е станало?
— Госпожа Уилямс е в линейка, на път към спешното във „Фрий Хоуп“ на Сиатъл.
— Линейка ли?
— Да, господине. Нахлула е в апартамента и е направила опит за самоубийство пред госпожа Джоунс.
Мама му стара!
— Самоубийство? Лейла? В моя апартамент?
— Прерязала си е китките. Гейл се е качила с нея в линейката. Тя ме уведоми, че екипът на спешна помощ е реагирал веднага и госпожа Уилямс вече не е в опасност.
— Защо в Ескала? Защо точно пред Гейл?
Шокиран съм.
Тейлър клати глава.
— Не знам, господине. И Гейл не знае. Не е успяла да разбере нищо смислено от госпожица Уилямс. Очевидно иска да разговаря с вас.
— Мама му стара.
— Точно така, господине — отвръща Тейлър, без да ме съди. Прокарвам ръце през косата си, опитвам се да разбера защо го е направила. Какво, за бога, трябва да направя? Защо е дошла при мен? Да не би да е очаквала да ме види? Къде е съпругът ѝ? Какво е станало с него?
— Как е Гейл?
— Малко потресена.
— Нищо чудно.
— Прецених, че трябва да ви уведомя незабавно, господине.
— Да, разбира се. Благодаря — мърморя разсеяно. Не мога да повярвам. Лейла ми се струваше щастлива, когато ми изпрати последния си имейл преди шест, може би седем месеца. Само че тук, в Джорджия, за мен няма отговори. Налага се да се върна и да поговоря с нея. Трябва да разбера защо го е направила.
— Кажи на Стивън да подготви самолета. Трябва да се прибера.
— Веднага.
— Тръгвам възможно най-бързо.
— Ще ви чакам в колата.
— Благодаря.
Тейлър се отправя към изхода и вдига телефона до ухото си.
Объркан съм.
Лейла? Какво става, по дяволите?
От две години няма нищо общо с мен. От време на време си изпращаме имейли. Тя се омъжи. Струваше ми се щастлива. Какво ли се е случило?