— Имаш ли нужда от нещо? — питам.
— Не, господин Грей. Добре съм.
Тя вдига чинията с недоядената ми вечеря и я отнася на мивката.
Новините на Уелч за Лейла са неудовлетворителни. Следата е изстинала. Не била в болницата, а там все още се питали как е успяла да избяга. Малка частица от мен признава, че тя винаги е била изобретателна. Кое обаче я е направило толкова нещастна? Отпускам глава в ръцете си. Какъв ден — от страхотен до нелеп. Летях с Ана, а сега трябва да се оправям с тази каша. Тейлър няма представа как Лейла е успяла да влезе в апартамента, Гейл също не знае. Очевидно е влязла в кухнята и е попитала къде съм. Когато Гейл казала, че ме няма, тя извикала: „Него го няма“, след това си прерязала китката с макетен нож. За щастие разрезът не бил дълбок.
Поглеждам Гейл, която почиства кухнята. Вледенявам се. Лейла е можела да я нарани. Може би целта ѝ е била да нарани мен. Въпросът е защо? Стискам очи и се опитвам да си припомня нещо от последната ни кореспонденция и да разбера защо е излязла от релсите. Въздишам с недоумение, нещастно, и отивам в кабинета си.
Сядам и в същия момент телефонът ми избръмчава. Получил съм есемес.
Ана ли е?
Оказва се Елиът.
●3драсти, надувко.
Да ударим един билярд?●
Това означава Елиът да дойде тук и да ми изпие бирата. Честно казано, изобщо не съм в настроение.
● Работя.
Следващата седмица?●
●Дадено. Преди да се разложа на плажа.
Ще те скапя. Чао.●
Хвърлям телефона на бюрото и се навеждам над досието на Лейла, търся нещо, което може да ми даде идея къде е. Откривам адреса и телефона на родителите ѝ, но няма нищо за съпруга ѝ. Той къде е? Защо не е с него?
Не искам да звъня на родителите ѝ и да ги стряскам. Обаждам се на Уелч и му давам номера им; той ще разбере дали тя се е свързвала с тях.
Когато включвам компютъра, се оказва, че имам имейл от Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Пристигна ли?
Дата: 2 юни 2011, 22:32
До: Крисчън Грей
Сър,
Моля да ме уведомите дали сте пристигнали благополучно. Започвам да се тревожа.
Мисля за теб.
Твоя Ана х
Докато се усетя, пръстът ми притиска малката целувчица, която ми е изпратила.
„Не се лигави, Грей, не се разкисвай. Стегни се“.
От: Крисчън Грей
Относно: Съжалявам
Дата: 2 юни 2011, 19:36
До: Анастейжа Стийл
Уважаема госпожице Стийл,
Пристигнах и съм добре. Моля, приемете извиненията ми, че не Ви уведомих веднага. Не бих желал да съм причина за тревогата Ви. Толкова е хубаво да знам, че на някой му пука за мен.
Мисля за теб и както винаги с нетърпение очаквам да те видя утре.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Изпращам мейла и ми се иска тя да е тук с мен. Тя озарява и дома, и живота ми, и… мен. Клатя глава на тези откачени мисли и преглеждам останалите си имейли.
Ново звънване известява, че имам мейл от Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Ситуацията
Дата: 2 юни 2011, 22:40
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Мисля, че е повече от очевидно, че ми пука за Вас. Как изобщо може да се усъмните в това? Надявам се „ситуацията“ да е под контрол.
Твоя Ана х
ПП: Ще ми кажеш ли какво казах насън?
Значи ѝ пука за мен, така ли? Много мило. В същия момент непознатото чувство, което не се е появявало през целия ден, се размърдва и разпростира в гърдите ми. Под него се намира извор на болка, за който нито искам да знам, нито имам желание да се занимавам с него. Той се насочва към спомена за млада жена, която реши дългата си тъмна коса…