— Нищо. Просто напусни. — Тя ми се струва облекчена, но бърза да излезе.
Звъня на Андреа.
— Да, господине?
— Ела.
Андреа се показва на вратата, спокойна, изпълнителна.
— Отърви се от това момиче.
Андреа изпъва гръб.
— Господине, Оливия е дъщеря на сенатор Бландино.
— Не ме интересува дори да е скапаната кралица на Англия. Разкарай я от офиса ми.
— Добре, господине. — Андреа се изчервява.
— Намери друг да ти помага — продължавам вече по-спокойно. Не искам да развалям настроението на Андреа.
— Добре, господин Грей.
— Благодаря. Това е всичко.
Тя ми се усмихва и разбирам, че не е сърдита. Тя е добра асистентка, не искам да напусне, защото се държа като кретен. Тя излиза и ме оставя със сандвича с пилешко — без майонеза — и плана за кампанията ми.
Портланд.
Познавам бланката на имейлите за служителите на СИП. Според мен Анастейжа ще реагира по-добре, ако съобщението е написано по-небрежно, винаги е било така. Как да започна?
Не.
Не.
Мама му стара!
* * *
След половин час все още гледам празния екран. Какво, по дяволите, да кажа?
„Върни се, моля те“ ли?
Защо е толкова трудно?
„Напиши нещо простичко, Грей. Просто изключи простотиите“. Поемам си дълбоко дъх и пиша имейл. Да… ще свърши работа. Андреа звъни.
— Госпожица Бейли е тук за срещата.
— Кажи ѝ да почака.
Затварям, изчаквам момент, а след това с разтуптяно сърце изпращам мейла.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Утре
Дата: 8 юни 2011, 14:05
До: Анастейжа Стийл
Скъпа Анастейжа,
Прости ми, че те притеснявам, докато си на работа. Надявам се да върви добре. Получи ли цветята ми?
Сетих се, че утре в галерията е откриването на изложбата на приятеля ти, и съм сигурен, че не ти е останало време да си купиш автомобил, а пътят е дълъг. Ще ми бъде много приятно да те закарам, стига да искаш.
Уведоми ме своевременно.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Не откъсвам очи от инбокса.
Наблюдавам го.
Не смея да погледна нищо друго… безпокойството ми расте с всяка секунда.
Ставам и се разхождам из офиса, но така съм далече от компютъра. Връщам се на бюрото и проверявам отново имейла.
Няма нищо.
За да се разсея, прокарвам пръсти по крилете на глайдера.
Мама му стара, Грей, вземи се стегни!
Хайде, Анастейжа, обади ми се. Винаги си толкова бърза. Проверявам си часовника… 14:09.
Четири минути!
Все още няма нищо.
Ставам и отново започвам да крача из офиса, на всеки три секунди си поглеждам часовника — или поне така ми се струва.
В два и двайсет съм абсолютно отчаян. Тя няма да отговори. Наистина ме мрази… кой да я вини?
И тогава чувам звън откъм компютъра. Сърцето ми скача в гърлото.
По дяволите! Имейлът е от Рос. Казва ми, че се е върнала в офиса си. И ето че най-сетне пристига, в инбокса ми е, вълшебният ред: „От Анастейжа Стийл“.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Утре
Дата: 8 юни 2011, 14:25
До: Крисчън Грей
Здравей, Крисчън,
Благодаря за цветята; прекрасни са.
Ще съм ти много благодарна, ако ме закараш.
Благодаря ти.
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
Главен редактор на СИП
Залива ме облекчение; затварям очи и се наслаждавам на чувството.
Супер!
Препрочитам имейла ѝ и търся нещо, но както обикновено нямам представа какви мисли се крият зад тези думи. Тонът е достатъчно приятелски, но това е всичко. Просто приятелски.
Carpe Diem8, Грей.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Утре
Дата: 8 юни 2011, 14:27
До: Анастейжа Стийл