— Грей… Устни… — ломоти тя.
— Точно така, миличка. — Слагам я нежно да легне. Тя затваря отново очи и се обръща на една страна, свива се на топка и изглежда малка и уязвима. Завивам я и я целувам по косата. След като мръсните ѝ дрехи вече ги няма, ароматът ѝ се е върнал… едва забележимо. Ябълки, есен, свежо, апетитно… Ана… Устните ѝ се разтварят, миглите трепкат над бледите бузи, кожата ѝ е безупречна. Ще си позволя още едно докосване, докато галя бузата ѝ с пръст.
— Спи спокойно — шепна, след това отивам в хола, за да направя списъка с дрехи за пране. Когато приключвам, слагам торбата пред вратата на апартамента, за да вземат дрехите и да ги изперат.
Преди да си прегледам имейлите пускам есемес на Уелч и го моля да провери дали Хосе Родригес има полицейско досие. Любопитен съм. Искам да знам дали не се възползва от млади пияни жени. След това се заемам с въпроса за дрехите на госпожица Стийл и изпращам бърз имейл на Тейлър.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Госпожица Анастейжа Стийл
Дата: 20 май 2011, 23:46
До: Джей Би Тейлър
Добро утро, би ли осигурил за госпожица Стийл следното. Да бъде доставено в моята стая преди десет.
Дънки: сини, размер 36
Блуза: синя, красива, размер 36
Гуменки: черни, номер 36,5
Чорапи: размер — малки
Бельо — размер малък, сутиен около 75 D
Благодаря
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Веднага щом имейлът излиза от аутбокса, пускам есемес на Елиът.
●Ана е с мен.
Ако си все още с Кейт, кажи ѝ.●
Той отговаря веднага.
●Дадено.
Дано ти се отвори парашутът.
Имаш голяяяма нужда. ;)●
Изсумтявам, след като прочитам отговора му.
„Имам голяяяма нужда, Елиът. Голяяяма“.
Отварям работния имейл и започвам да чета.
Събота, 21 май 2011
След около два часа си лягам. Минава два без петнайсет. Тя спи дълбоко, не е мръднала. Събличам се, слагам си долнището на пижамата и тениска и лягам до нея. Тя е пълен аут — едва ли ще започне да се мята и да ме докосне. Поколебавам се за момент, когато мракът в мен се надига, но не се показва на повърхността, и знам, че е така, защото наблюдавам хипнотичното повдигане и спускане на гърдите ѝ и дишам в синхрон с нея. Вдишвам. Издишвам. Вдишвам. Издишвам. Вдишвам. Издишвам. И така няколко секунди, минути, часове, не знам колко време я наблюдавам. Докато тя спи, разглеждам всеки сантиметър от прекрасното ѝ лице. Тъмните ѝ мигли потрепват, устните ѝ са леко разтворени и виждам белите ѝ зъби. Тя прошепва нещо неразбираемо, езикът ѝ се стрелва навън и облизва устните. Възбуждащо е, невероятно възбуждащо. Най-сетне заспивам дълбоко, без сънища.
Когато отварям очи, е тихо и за момент се чудя къде съм. А, да. В „Хийтман“. Часовникът на нощното шкафче показва 7:43.
Кога за последно съм спал до толкова късно?
„Ана“.
Обръщам бавно глава и виждам, че тя спи дълбоко, обърната към мен. Красивото ѝ лице е толкова нежно, когато е отпуснато.
Никога не съм спал с жена. Изчукал съм доста, но да се събудя до привлекателна млада жена е нещо ново и стимулиращо. Членът ми е съгласен.
„Тази работа няма да я бъде“.
С огромно неудоволствие ставам и обличам анцуга, за да отида да потичам. Трябва да изгоря цялата тази… излишна енергия. Докато се преобувам, се опитвам да си спомня кога за последен път съм спал толкова добре.
Влизам в хола и включвам лаптопа, проверявам пощата и отговарям на два мейла от Рос и на един от Андреа. Отнема ми малко повече време от обикновено, защото се разсейвам от мисълта, че Ана спи в съседната стая. Интересно как ли ще се почувства, когато се събуди.
С махмурлук. „Ох“.
В минибара откривам бутилка портокалов сок и го наливам в чаша. Когато влизам, тя продължава да спи, косата ѝ е като махагонов водопад на възглавницата, а завивките са се плъзнали под кръста. Тениската ѝ се е вдигнала, оголила е корема и пъпа. Тази гледка кара тялото ми отново да реагира.