— Анастейжа, винаги трябва да четеш това, което подписваш. — Как е възможно да е толкова глупава! На нищо ли не са я научили родителите ѝ.
— Крисчън, как не разбра досега, че не бих говорила за нас пред никого, дори и пред Кейт? Така че няма никакво значение дали ще подпиша това споразумение, или не. Ако за теб или за твоя адвокат това е толкова важно, ще подпиша.
Тя има готов отговор за всичко. Интересно.
— Едно на нула за вас, госпожице Стийл — отбелязвам сухо.
След като ме поглежда неодобрително, тя подписва.
Преди да започна да говоря по същество, тя пита:
— Това означава ли, че тази вечер ще правим любов?
Какво?
Аз ли?
Да правя любов?
„Грей, трябва на мига да ѝ избием подобни мисли от главата“.
— Не, Анастейжа. Не означава това. Първо, аз не правя любов, а чукам… яко.
Тя ахва. Това я кара да се позамисли.
— Второ, има още доста документи, през които трябва да минем. И трето, ти изобщо нямаш представа в какво се забъркваш. Все още можеш да си тръгнеш. Ела да ти покажа стаята с играчките ми.
Тя е озадачена.
— Искаш да играеш на Х-бокса си ли?
Разсмях се с глас.
О, боже!
— Не, Анастейжа, няма Х-бокс, няма плейстейшън. Ела.
Ставам и ѝ подавам ръка, а тя я поема с готовност. Повеждам я към коридора и нагоре и спирам пред вратата на стаята за игра. Сърцето ми думка в гърдите.
Това е то. Играеш — плащаш. Бил ли съм някога досега толкова нервен? Разбирам, че желанията ми зависят от завъртането на ключа, затова отключвам и в същия момент изпитвам желание да ѝ вдъхна кураж.
— Можеш да си тръгнеш, ако пожелаеш и когато пожелаеш. Хеликоптерът е на изчакване, ще те закара там, където поискаш да идеш. Ако искаш, може да останеш през нощта и да се прибереш сутринта. Каквото и да решиш, ще те разбера.
— Просто отвори шибаната врата, Крисчън — настоява тя с инатливо изражение, кръстосала ръце пред себе си.
Това е кръстопътят. Не искам тя да избяга. Никога обаче не съм се чувствал толкова оголен. Дори по стандартите на Елена… и знам, че е така, защото познавам начина ѝ на живот.
Отварям вратата и влизам след нея в стаята за игра.
Моето безопасно място.
Единственото място, където наистина съм себе си.
Ана застава по средата на стаята и оглежда дрънкулките, които са значителна част от живота ми: камшици, бастуни, леглото, пейката… Мълчи, попива всичко видяно, а единственото, което чувам аз, е оглушителното блъскане на сърцето си, докато кръвта минава с бясна скорост покрай тъпанчетата ми.
Сега вече знаеш.
Това съм аз.
Тя се обръща и ми отправя пронизващ поглед. Чакам да каже нещо, но тя е решила да удължи агонията ми и влиза по-навътре в стаята, а аз съм принуден да я последвам.
Пръстите ѝ докосват велурен камшик, един от любимите ми. Казвам ѝ как се казва, но тя мълчи. Пристъпва към леглото, ръцете ѝ проучват, пръстите пробягват по едната колона с дърворезба.
— Кажи нещо — настоявам. Мълчанието ѝ е нетърпимо. Трябва да знам, ако се кани да бяга.
— Тези неща ти ли ги правиш на хората, или хората ги правят на теб?
Най-сетне!
— Хората ли? — Иска ми се да изсумтя. — Правя това на жени, които го желаят доброволно.
Тя очевидно иска да водим разговор. Има надежда.
Мръщи се.
— Ако има доброволки, защо тогава аз съм тук?
— Защото искам да правя това с теб. Много искам. — Представям си я вързана в различни пози в тази стая и образите превземат въображението ми; на кръста, на леглото, на пейката…
— О! — прошепва тя и пристъпва към пейката. Очите ми са привлечени към любопитните ѝ пръсти, които галят кожата. Докосването ѝ е изпълнено с любопитство, бавно, чувствено — тя изобщо има ли представа?
— Садист ли си?
— Доминант съм — отвръщам бързо, с надеждата разговорът да продължи.
— Какво означава това? — пита тя шокирано, поне така ми се струва.
— Означава, че искам ти по своя воля да ми се подчиниш, във всяко отношение.
— Защо да го правя?
— За да ми доставиш удоволствие — шепна аз. „Имам нужда да го направиш“. — По-простичко казано, искам да искаш да ме задоволиш.
— Как мога да го направя?
— Имам правила и искам ти да се съобразяваш с тях. Те са за твое добро, в твоя полза, но и за мое удовлетворение. Ако спазваш тези правила, както аз искам, ще те награждавам. Ако не ги спазваш, ще те наказвам и ще се научиш.
„Нямам търпение да те обуча. Във всяко отношение“.
Тя разглежда бастуните зад пейката.
— И как всичко това влиза в тази схема? — Махва с ръка към набора „играчки“.
— Влизат в пакета — награда и наказание.