— Добре де, когато си правила секс, имало ли е нещо, което не си искала да правиш?
Спомням си как фотографчето я опипваше вчера.
Тя се изчервява и любопитството ми се събужда. Какво ли е правила, което не харесва? Дали обича експериментите в леглото? Струва ми се толкова… невинна. Обикновено това не ме привлича.
— Можеш да ми кажеш, Анастейжа. Трябва да сме откровени един с друг, иначе това просто няма да проработи. — Трябва да я окуражавам, за да се отпусне — та тя дори не иска да говори за секс. Отново започва да се върти и да гледа пръстите си.
Спри, Ана!
— Кажи ми — нареждам аз. Мили боже, това ме дразни.
— Ами… аз не съм правила секс. Никога. Така че не зная — шепне тя.
Земята спира да се върти.
Мама му стара, направо не е за вярване.
Как така?
Защо?
Мама му стара!
— Никога? — Не мога да повярвам.
Тя клати глава, очите ѝ са станали огромни.
— И си девствена? — Не мога да повярвам.
Тя кима, очевидно смутена. Затварям очи. Не мога да я погледна.
Как, по дяволите, не съм се усетил?
Пронизва ме гняв. Какво да правя с девственица? Поглеждам я гневно, яростта нахлува в тялото ми.
— Защо не ми каза, по дяволите? — ръмжа аз и започвам да крача из кабинета. Какво да правя с девственица? Тя свива извинително рамене и не знае какво да каже.
— Не разбирам защо не ми каза! — Възмущението ми сигурно се долавя ясно в гласа ми.
— Никога не е ставало дума — отвръща тя. — Нямам навик да се разхождам по улиците и да спирам всеки минувач, за да му споделям какъв е сексуалният ми статус. Искам да кажа, че ние почти не се познаваме.
Както винаги, тя има право. Не мога да повярвам, че ѝ показах стаята си с играчките. Добре че разчитам на споразумението за конфиденциалност.
— Е, сега вече знаеш доста за мен — изръмжавам. — Знаех, че нямаш голям опит, но… девствена!? По дяволите, Ана, та аз току-що ти показах…
Не само стаята с играчките, ами правилата си, ограниченията. Тя не знае нищо. Как да го направя?
— Дано Господ ми прости — мърморя. Не знам какво да правя.
Хрумва ми стряскаща мисъл — единствената ни целувка в асансьора, където можех да я изчукам — да не би това да беше първата ѝ целувка?
— Целувал ли те е някой преди мен?
„Моля те, кажи да!“
— Разбира се! — Тя ми се струва обидена. Да, целували са я, но не често. Поради някаква причина тази мисъл… ме радва.
— И нито един свестен хубав млад мъж не е успял да ти завърти главата? Не разбирам, честно! Ти си на двайсет и една, почти на двайсет и две. И си красива! — Защо нито един мъж не я е отвел в леглото?
Мама му стара, може да е религиозна. Не, Уелч щеше да е наясно. Тя свежда поглед към пръстите си и ми се струва, че се усмихва. Смешно ли ѝ се вижда? Готов съм да се изритам сам.
— И сериозно обмисляш това, което ти предлагам, без да имаш абсолютно никакъв опит?
Не намирам думи. Как е възможно?
— Как си успяла да се опазиш? Кажи ми, моля те. — Защото аз наистина не разбирам. Та тя е в колеж и от онова, което помня от колежа, всички хлапета се чукаха като зайци.
Всички до един. Освен мен.
Тази мисъл е мрачна, но за момента я отблъсквам.
Тесните ѝ рамене се повдигат едва забележимо.
— Никой никога не е…
И млъква.
„Никой какво? Никой не е забелязал колко си привлекателна ли? Никой не оправдал очакванията ти ли, за разлика от мен?“
Тя наистина не знае нищо. Как е възможно да ми стане подчинена, ако няма никаква представа за секса? Тази работа няма да я бъде… и всички усилия, които положих, ще отидат на вятъра. Не мога да сключа сделката.
— Защо си толкова ядосан? — прошепва тя.
Разбира се, че ще мисли така. „Оправи нещата, Грей“.
— Не съм ядосан на теб. Бесен съм на себе си. Просто мислех, че… — „Защо да съм бесен на теб?“ Каква каша само. Прокарвам ръце през косата си и се опитвам да се овладея.
— Искаш ли да си ходиш? — питам загрижено.
— Не. Освен ако ти не искаш да си ида — уверява ме тихо тя, а в гласа ѝ се прокрадва съжаление.
— Разбира се, че не искам да си идеш. Искам да си тук. — Тези думи ме изненадват в мига, в който ги изричам. Наистина ми е приятно, че тя е тук. Приятно ми е да съм с нея. Тя е толкова… различна. Освен това искам да я чукам, да я напердаша, да видя как алабастровата ѝ кожа порозовява под ударите ми. Това обаче отпада, нали? Не чукането… може би ще мога. Тази мисъл е истинско откровение. Мога да я отведа в леглото. Да я обладая. И за двама ни ще е нещо съвсем ново. Дали ще иска? Одеве ме попита дали ще правя любов с нея. Мога да опитам, без да я връзвам.