— Така лесно се поддаваш на импулсите си. Ще трябва да поработим над това да ги контролираш и съм убеден, че ще е много приятно и за двама ни да те науча. — Нямам търпение… но точно сега я желая. Цялата. Целувам я отново и спускам ръка по тялото ѝ чак до вулвата. Държа я, усещам топлината ѝ. Пъхвам показалец под дантелата на бикините и бавно описвам кръгче около… мама му стара, тя е подгизнала!
— Толкова си влажна. Господи, колко силно те желая. — Пъхвам пръст вътре в нея и тя извиква. Гореща е, стегната и влажна — и аз я желая. Пъхвам пръста отново вътре и заглушавам виковете с уста. Притискам длан към клитора и… натискам, описвам кръгчета. Тя вика и се гърчи под мен. Мамка му, желая я — веднага. Тя е готова. Сядам, смъквам бикините ѝ, след това боксерките си и посягам за презерватив. Коленича между краката ѝ и ги разтварям. Анастейжа ме наблюдава с какво… какво? Страх ли е това? Сигурно не е виждала пенис в ерекция досега.
— Не се притеснявай, ти си еластична и ще се разтвориш достатъчно, за да го поемеш — шепна аз. Отпускам се над нея, поставям ръце от двете страни на главата ѝ и лактите ми поемат тежестта. Господи, желая я… въпреки това проверявам дали все още е съгласна. — Наистина ли го искаш? — питам.
„Много те моля, не казвай не!“
— Моля те, моля те!
— Свий си коленете — нареждам. Така ще е по-лесно. Не помня да съм бил по-възбуден. Едва се сдържам. Просто не разбирам… сигурно е заради нея.
Защо?
„Грей, съсредоточи се!“
Нагласявам се така, че да мога да я обладая, когато поискам. Очите ѝ са широко отворени, молят ме. Тя наистина го желае… колкото и аз. Дали да бъда нежен и да удължа агонията, или да действам бързо?
Решавам да действам бързо. Трябва да я притежавам.
— Сега ще те чукам, госпожице Стийл. Яко.
Един тласък и съм вътре.
Мамка му!
Толкова е стегната. Тя изкрещява.
По дяволите! Наранил съм я. Искам да помръдна, да се потопя, да се изгубя в нея и се оказва, че трябва да впрегна цялата си воля, за да спра.
— Толкова си тясна… Добре ли си? — питам аз, гласът ми е дрезгав, притеснен шепот, а тя кима. Очите ѝ са станали още по-големи. Тя е като рай на земята, толкова стегнато ме е обхванала. Въпреки че пръстите ѝ са над лактите ми, не ме интересува. Тъмнината дреме — вероятно защото я желая от толкова отдавна. Никога не съм изпитвал подобно желание, този… глад е непознат за мен. Чувството е ново, чисто ново и много лъскаво. Искам толкова много от нея: и доверието ѝ, и послушанието ѝ, и подчинението ѝ. Искам да е моя, но в момента… аз съм неин.
— Сега ще мръдна. — Гласът ми е напрегнат. Отдръпвам се леко. Чувството е невероятно, великолепно, тялото ѝ е обхванало члена ми. Правя нов тласък и я завладявам, и знам, че никой не го е правил досега. Тя изскимтява.
Спирам.
— Искаш ли още? — прошепвам със суров глас.
— Да! — въздиша тя след малко.
Този път навлизам по-дълбоко.
— Още?
— Моля те, моля те!
Доверието ѝ в мен изведнъж се оказва сляпо и аз започвам да се движа, бързо и рязко. Искам тя да свърши. Няма да спра, докато не свърши. Искам да притежавам тази жена, телом и духом. Искам да усетя как се стяга още повече около мен.
А — тя… тя започва да посреща всеки тласък, следва ритъма ми. „Виждаш ли колко добре си пасваме, Ана?“ Стискам главата ѝ, държа я неподвижно, докато завладявам тялото ѝ, и я целувам силно, притискам устата ѝ. Тя се напряга под мен… мамка му, точно така. Оргазмът ѝ е близо.
— Искам да свършиш, Ана — настоявам аз и тя изкрещява, когато свършва, отмята глава назад, устата ѝ е отворена, очите затворени… достатъчно ми е да видя екстаза ѝ. Избухвам вътре в нея, губя усет и мисъл, изкрещявам името ѝ и свършвам с последен мощен тласък.
Когато отварям очи, съм задъхан, опитвам се да си поема дъх, челата ни са опрени и тя ме наблюдава.
По дяволите! Скапан съм.
Целувам я бързо по челото и излизам от нея, за да се отпусна на леглото.
Тя трепва, когато излизам, но иначе ми се струва добре.
— Нараних ли те? — питам и прибирам косата зад ухото ѝ, защото не искам да спра да я докосвам.
Ана грейва. Личи ѝ, че не може да повярва.
— Дали си ме наранил?
В първия момент не разбирам защо се е ухилила.
А, стаята ми с играчките.
— Все още имам чувство за хумор — шепна аз. Дори сега ме озадачава. — Сериозно те питам, боли ли те? Добре ли си?
Тя се протяга до мен, пробва тялото си и ме дразни с развеселен поглед, същевременно изражението ѝ е на задоволена жена.