— О, не, не, бебчо, не още!
„Няма да те оставя да свършиш.
Не и когато се кефя толкова много“.
— О, моля те, моля те… — вика тя.
— Искам да те разкъсам. — Изтеглям се и отново се потапям в нея. — Искам с всяко свое движение утре да се сещаш за мен, да знаеш, че съм бил тук, в теб. Само аз. Ти си само моя.
— Моля те, Крисчън, моля те! — не спира тя.
— Кажи ми, Анастейжа, кажи ми какво искаш. — Продължавам бавното мъчение. — Кажи ми.
— Теб. Искам теб. — Тя е отчаяна.
Иска мен.
„Точно така, моето момиче“.
Забързвам и вътре в нея всичко затреперва отново, усещам незабавния отклик.
След всеки тласък изричам по една дума.
— Толкова. Си. Сладка. Искам. Те. Много… — Крайниците ѝ треперят от напрежение да не мърда. Тя е на ръба. — Хайде, направи го заради мен — изръмжавам.
Като по команда тя е разтърсена от тръпка и се стяга около мен, докато оргазмът я завладява и тя изкрещява името ми, както е заровила лице в матрака.
Думите ѝ ме довършват, изпразвам се и се просвам върху нея.
— Баси мамата, Ана! — прошепвам, изчерпан и същевременно във възторг. Изтеглям се веднага от нея и се превъртам на гръб. Тя се свива до мен, докато свалям презерватива, затваря очи и заспива.
Неделя, 22 май 2011
Събуждам се стреснато, обзет от чувство на вина, сякаш съм извършил непростим грях.
Да не би да е защото изчуках Анастейжа Стийл, девственица?
Тя се е сгушила до мен, дълбоко заспала. Проверявам радиоалармата. Три след полунощ е. Ана спи дълбоко и невинно. Е, вече не е толкова невинна. Тялото ми потръпва, докато я наблюдавам.
Мога да я събудя.
Да я изчукам отново.
Определено има предимства, когато е в леглото ми.
„Грей, престани с тези глупости!
Изчука я, защото това беше средство да си постигнеш целта и приятно развлечение.
Да, наистина беше много приятно.
По-скоро невероятно.
Беше си чиста проба секс, за бога“.
Затварям очи в напразен опит да заспя. Стаята обаче е пълна с Ана: с нейния аромат, с тихото ѝ дишане, със спомена за първото ми най-обикновено чукане. Представям си я как е отметнала глава назад в момент на страст, как изкрещява името ми, което едва разпознавам, безкрайното ѝ желание за сексуален контакт ме покорява.
Госпожица Стийл е плътско създание.
Ще е истинско удоволствие да я обуча.
Членът ми потръпва в знак на съгласие.
Мама му стара!
Не мога да спя, въпреки че тази нощ не кошмарите ме държат буден, а госпожица Стийл. Ставам от леглото, вдигам използваните презервативи от пода, връзвам ги и ги изхвърлям в кошчето. От скрина вадя долнище на пижама и го нахлузвам. Поглеждам лениво привлекателната жена в леглото и решавам да отида до кухнята. Жаден съм.
След като изпия чаша вода, ще направя онова, което правя винаги, когато не мога да заспя — ще проверя имейлите си в кабинета. Тейлър се е върнал и пита дали може да остави Чарли Танго. Сигурно Стивън спи горе. Пускам му мейл с „да“, въпреки че по това време на нощта е ясно, че не е там.
Връщам се в хола и сядам пред пианото. Това е моята утеха, мога да се изгубя в музиката за часове. Свиря добре още от деветгодишен, но едва когато се сдобих със собствено пиано, в моя апартамент, свиренето се превърна в страст. Когато искам да забравя всичко, това правя. В момента не искам да мисля, че съм предложил сделка на девствено момиче, че съм я изчукал или че съм разкрил начина си на живот пред човек без грам опит. Започвам да свиря и се потапям в самотата на Бах.
Някакво движение ме разсейва от музиката и когато вдигам поглед, виждам Анастейжа застанала до пианото. Увила се е в кувертюрата, косата ѝ е разрошена, кичурите са се накъдрили по гърба, очите ѝ блестят, тя изглежда зашеметяващо.
— Съжалявам, не исках да те обезпокоя.
Защо се извинява?
— Това май аз трябваше да го кажа на теб. — Изсвирвам последните ноти и ставам. — Трябваше да си в леглото — опитвам се да ѝ се скарам.
— Мелодията е много красива. Бах ли е това?
— Интерпретацията е на Бах, но оригиналът е написан от Алесандро Марчело. Концерт за обой.
— Уникално, но меланхолично и много, много тъжно.
Меланхолично ли? Не за пръв път някой използва тази дума, за да ме опише.
— Позволете да говоря направо, господине. — Лейла е коленичила до мен, докато работя.
— Позволявам.
— Господине, днес сте твърде меланхоличен.
— Така ли?
— Да, господине. Бихте ли искали да направя нещо, за да…
Отърсвам се от спомена. Ана трябва да е в леглото. Казвам ѝ го отново.