Чакай, това беше толкова хубаво, че тя би трябвало да има някакъв опит.
— Правила ли си го преди?
— Не — отвръща тя с нескрита гордост.
— Добре. — Надявам се облекчението ми да не е проличало. — Ето още нещо, което ви се случва за първи път, госпожице Стийл! Е, получавате отличен по орален секс. Хайде да идем в леглото. Дължа ти един оргазъм.
Излизам от ваната малко замаян и увивам кърпа на кръста си. Дръпвам друга, подавам ѝ я и ѝ помагам да излезе от ваната, завивам я в нея, така че тя е в капан. Притискам я до себе си, целувам я, целувам я истински. Проучвам устата ѝ с езика си.
Усещам вкуса на спермата си в устата ѝ. Придържам главата ѝ и задълбочавам целувката.
Желая я.
Цялата я желая.
Желая и тялото, и душата ѝ.
Искам да е моя.
Вглеждам се в съсредоточените ѝ очи и моля:
— Кажи да.
— За кое?
— За споразумението. Искам да си моя, само моя. Моля те, Ана. — За пръв път от много време ми се случва да моля. Целувам я отново и влагам цялата тръпка, която изпитвам, в целувката. Когато поемам ръката ѝ, тя ми се струва замаяна.
„Омагьосай я още повече, Грей“.
Когато влизаме в спалнята, я пускам и питам:
— Имаш ли ми доверие?
Тя кима.
— Добро момиче.
Добро и красиво момиче.
Отивам в дрешника и избирам една от вратовръзките си. Когато заставам отново пред нея, дръпвам кърпата и тя пада на пода.
— Сложи ръцете си една до друга отпред.
Тя се облизва и ми се струва, че не е много сигурна, но след това протяга ръце. Бързо връзвам китките с вратовръзката. Пробвам възела. Точно така. Няма да се развърже.
„Дойде време за още обучение, госпожице Стийл“.
Устните ѝ се разтварят, докато тя поема въздух… развълнувана е.
Нежно подръпвам двете плитки.
— Изглеждаш така млада. Те обаче няма да ме спрат. Махам кърпата от кръста си. — О, Анастейжа! Какво искам да направя с теб! — Стискам я под раменете и я побутвам леко на леглото, като я държа, за да не падне. Щом се отпуска, лягам до нея, стискам юмруците ѝ и ги вдигам над главата ѝ. — Дръж ръцете си тук, не ги мърдай. Разбираш ли ме?
Тя преглъща.
— Отговори ми.
— Няма да мърдам ръцете си — обещава тя с дрезгав глас.
— Добро момиче. — Не се сдържам и се усмихвам. Тя лежи до мен, с вързани китки, безпомощна. Моя.
Все още не мога да правя с нея каквото пожелая — все още не, — но напредваме.
Навеждам се и я целувам лекичко и ѝ казвам, че ще я обсипя цялата с целувки.
Тя въздиша, докато устните ми се местят от основата на ухото чак до ямката в основата на шията. Възнаграден съм със стон на удоволствие. Тя рязко сваля ръце, за да обвие врата ми.
„Не, не, недей. Така няма да стане, госпожице Стийл“.
Поглеждам я гневно и връщам ръцете ѝ над главата.
— Не мърдай или ще се наложи да започнем отначало.
— Искам да те докосна — шепне тя.
— Знам. — „Само че не можеш“. — Дръж ръцете си над главата.
Устните ѝ са разтворени, гърдите ѝ се повдигат с всяка глътка въздух. Тя е възбудена.
Чудесно.
Обхващам с пръсти брадичката ѝ и започвам да целувам цялото ѝ тяло. Ръката ми пълзи по гърдите ѝ, устните я следват. С една ръка на корема ѝ преча да мърда и обръщам внимание на зърната, смуча и леко подръпвам, радвам се, че се втвърдяват.
Тя мърка и бедрата ѝ започват да се движат.
— Не мърдай — предупреждавам я с уста до кожата ѝ. Обсипвам корема с целувки, езикът ми вкусва дълбочината на пъпа ѝ.
— А… — стене и се гърчи тя.
Ще трябва да я науча да стои неподвижно…
Зъбите ми се плъзват по кожата ѝ.
— М-м-м, толкова сте вкусна, госпожице Стийл.
Нежно пощипвам кожата между пъпа и срамните косми, след това сядам между краката ѝ. Стискам и двата ѝ глезена и разтварям широко краката ѝ. Както е гола и уязвима, е невероятна гледка. Стискам лявото ходило, свивам коляното ѝ и вдигам пръстите ѝ към устните си, без да откъсвам очи от лицето ѝ. Целувам всеки пръст, след това захапвам меките възглавнички на всеки.
Тя е отворила широко очи, устата ѝ се свива, за да изрече тихо „О“. Когато захапвам възглавничката на малкия пръст по-силно, тазът ѝ потръпва и тя изскимтява. Прокарвам език по вътрешната страна на ходилото чак до глезена. Тя стиска очи, главата ѝ се мята от една на друга страна, докато продължавам да я измъчвам.
— Моля те, моля те — умолява ме тя, когато засмуквам и хапя малкото пръстче.
— Всички хубави неща искат търпение, госпожице Стийл — шегувам се аз.