Когато стигам до коляното ѝ, не спирам, продължавам, лижа, смуча и хапя бедрото от вътрешната страна, разтварям широко краката ѝ.
Тя трепери, в шок е, очаква езика ми между бедрата си.
„О, не, госпожице Стийл, все още не“.
Насочвам вниманието си към левия ѝ крак и пощипвам коляното от вътрешната страна.
Тя се напряга и най-сетне аз лягам между краката ѝ. Тя обаче държи ръцете си вдигнати.
Браво на момичето!
Нежно прокарвам нос нагоре и надолу по вулвата ѝ.
Тя се гърчи под мен.
Спирам. Трябва да се научи да не мърда.
Тя вдига глава, за да ме погледне.
— Знаеш ли колко опияняваща е миризмата ти, Стийл? — Задържам погледа ѝ и притискам нос в срамните косми, вдишвам дълбоко. Тя отпуска глава на леглото и стене.
Духвам леко сред косъмчетата.
— Това ми харесва — прошепвам. Отдавна не бях виждал срамни косми толкова отблизо. Подръпвам ги нежно. — Мисля, че ще ги запазим.
Но пък никак не са подходящи за игра с восък…
— О, моля те, моля те… — вие тя.
— Обичам, когато ме молиш, Анастейжа.
Тя стене.
— Не е точно в мой стил да се отплащам, Стийл — прошепвам до кожата ѝ. — Но ти ми достави удоволствие днес, така че ще те възнаградя. — Отпускам бедрата ѝ, отварям я за езика си и бавно започвам да описвам кръгчета около клитора.
Тя вика, тялото ѝ се надига от леглото.
Аз обаче не спирам. Езикът ми е безжалостен. Краката ѝ се напрягат, пръстите са изпънати.
Толкова е близо. Бавно пъхвам средния си пръст в нея.
Мокра е.
Мокра и тръпнеща в очакване.
— О, бебчо, така те обичам, когато си толкова мокра. — Започвам да движа пръста си по посока на часовниковата стрелка, разтягам я. Езикът ми продължава да дразни клитора ѝ, отново и отново. Тя се стяга под мен и най-сетне изкрещява, когато оргазмът я разтърсва.
Браво!
Коленича и взимам презерватив. Слагам си го и влизам бавно в нея.
Боже, толкова е хубаво!
— Хубаво ли е? — проверявам.
— Да! — потвърждава тя дрезгаво.
Започвам да се движа и се наслаждавам колко е стегната. Отново и отново, все по-бързо, губя се в тази жена. Искам да свърши отново.
Искам я задоволена.
Искам я щастлива.
Най-сетне тя се напряга отново и изскимтява.
— Готова си. Направи го за мен, бебчо — казвам през стиснати зъби и тя се свива около мен.
Провиквам се, когато усещам собственото си освобождаване. За кратко се отпускам върху нея и се наслаждавам на мекотата ѝ. Тя отпуска ръце така че обхващат врата ми, но тъй като е вързана, не може да ме докосне.
Поемам си дълбоко дъх, повдигам се на ръце и я поглеждам в почуда.
— Виждаш ли колко добре си пасваме? Ако ми дадеш себе си, ще е много по-хубаво. Повярвай ми, Анастейжа. Мога да те заведа на места, за които дори не подозираш, че съществуват. — Челата ни се докосват и аз затварям очи.
„Моля те, кажи да“.
Пред вратата чуваме гласове.
Какво става, по дяволите?
Това са Тейлър и Грейс.
— Мамка му! Това е майка ми!
Ана се свива и аз се изтеглям от нея.
Скачам от леглото и хвърлям презерватива в кошчето за боклук.
Какво прави майка ми тук, по дяволите?
Слава богу, Тейлър е успял да я забаламоса. Сега я чака изненада.
Ана е все още просната на леглото.
— Хайде, трябва да се облечем. Ако искаш да видиш майка ми, разбира се. — Усмихвам се на Ана, докато си нахлузвам дънките. Тя изглежда прелестно.
— Крисчън, не мога да мръдна — оплаква се тя, но е широко усмихната.
Навеждам се, развързвам възела и я целувам по челото.
Майка ми ще е очарована!
— Ето още нещо ново — прошепвам и не мога да скрия усмивката си.
— Нямам никакви чисти дрехи тук.
Намъквам бяла тениска и когато се обръщам, тя е седнала и е прегърнала коленете си.
— Дали не е по-добре да остана тук все пак?
— О, не, не е — казвам предупредително. — Можеш да облечеш нещо мое.
Приятно ми е, когато облича моите дрехи.
Тя става сериозна.
— Анастейжа, дори и в чувал би изглеждала прекрасна. Моля те, не се тревожи. Бих искал да се запознаеш с майка ми. Облечи се. Ще ида да я успокоя. Ще те очаквам там след пет минути. В противен случай ще дойда и ще те измъкна независимо дали си гола, облечена или в какво си облечена. Тениските ми са в шкафа, ризите — в дрешника. Избери си!
Тя се ококорва.
„Да, говоря сериозно, сладурано“.
Предупреждавам я с поглед, отварям вратата и отивам да намеря мама.
Грейс е застанала в коридора срещу вратата на фоайето и Тейлър ѝ говори нещо. Лицето ѝ грейва, когато ме вижда.
— Миличък, нямах представа, че не си сам — възкликва тя и ме поглежда малко смутено.