— Здравей, мамо. — Целувам бузата, която тя ми подава. — Аз поемам оттук — обръщам се към Тейлър.
— Добре, господин Грей. — Той кима — изглежда раздразнен — и тръгва към кабинета си.
— Благодаря, Тейлър — провиква се след него Грейс, след това насочва цялото си внимание към мен. — Поемаш значи? — казва укорително. — Бях на пазар в центъра и реших да се отбия да пием кафе. — Млъква. — Ако знаех, че не си сам… — Свива рамене с неудобство, съвсем като момиченце.
Често е идвала на кафе и тук е имало жена, но тя така и не е разбирала.
— Тя ще дойде след малко — казвам, за да не се чувства нещастна. — Заповядай, седни. — Махвам към канапето.
— Тя ли?
— Да, мамо. Тя. — Гласът ми звучи сухо, докато се опитвам да не прихна. За пръв път я виждам, че е без думи, докато минава през хола.
— Виждам, че сте закусвали — отбелязва тя и оглежда неизмитите тигани.
— Искаш ли кафе?
— Не. Благодаря ти, миличък. — Тя сяда. — Ще се запозная с… приятелката ти и си тръгвам. Не искам да ви прекъсвам. Мислех си, че превиваш гръб над документи. Работиш прекалено упорито, миличък. Искаше ми се да те изведа. — Поглежда ме почти извинително, когато сядам до нея на канапето.
— Не се тревожи. — Реакцията ѝ наистина ме забавлява. — Защо не си на църква тази сутрин?
— Карик трябваше да работи, затова ще отидем на вечерната служба. Едва ли ще искаш да дойдеш с нас.
Извивам вежда цинично и презрително.
— Мамо, знаеш, че това не е за мен.
Двамата с Господ си обърнахме гръб много отдавна.
Тя въздъхва, но в този момент се появява Ана — облечена в своите дрехи — и застава срамежливо на вратата. Напрежението между майка и син се разсейва и аз ставам, обзет от облекчение.
— Ето я.
Грейс се обръща и става.
— Майко, това е Анастейжа Стийл. Анастейжа, това е Грейс Тревелиан-Грей.
Двете си подават ръце.
— Нямате представа какво удоволствие е за мен — започва Грейс с малко повече ентусиазъм, отколкото ми се нрави.
— Приятно ми е, доктор Тревелиан-Грей — отвръща любезно Ана.
— Казвай ми Грейс — усмихва се тя и веднага започва да се държи приятелски и неофициално.
Какво? Толкова бързо?
Грейс продължава да обяснява.
— Обикновено ме наричат доктор Тревелиан, а госпожа Грей е свекърва ми. — Намига на Ана и сяда. Давам знак на Ана и потупвам възглавницата до мен; тя се приближава и сяда.
— Е, как се запознахте? — любопитства Грейс.
— Анастейжа дойде за едно интервю за студентския вестник за университета във Ванкувър. Нали ще връчвам дипломите там следващата седмица.
— Значи завършваш сега? — пита Грейс.
— Да — отговаря Ана.
Мобилният ѝ звънва и тя се извинява, за да се обади.
— А аз ще държа реч — обяснявам на Грейс, но цялото ми внимание е насочено към Ана.
Кой ѝ звъни?
— Слушай, Хосе, не му е сега времето! — чувам я да казва.
Скапаният фотограф! Той пък какво иска?
— Оставих съобщение на Елиът, след това разбрах, че е в Портланд. Не съм го виждала от миналата седмица — обяснява Грейс.
Ана затваря.
Грейс продължава, докато Ана се върне при нас.
— … и Елиът се обади да ми каже, че си тук. Не те бях виждала от две седмици, момчето ми.
— Аха, Елиът ти е казал. Така ли стана сега? — подхвърлям.
Какво иска фотографчето?
— Мислех да отидем да обядваме заедно днес, но виждам, че имаш други планове, и не искам да провалям деня ви. — Грейс става и за пръв път съм доволен, че притежава невероятна интуиция и разбира какво става. Отново си подава бузата. Целувам я за довиждане.
— Трябва да закарам Анастейжа до Портланд.
— Разбира се. — Грейс отправя ослепителна — и ако не греша, изпълнена с благодарност — усмивка на Ана.
Колко дразнещо.
— Анастейжа, за мен беше голямо удоволствие. Надявам се да се видим скоро. — Подава ръка на Ана.
— Госпожо Грей?
Тейлър е — появил се е на прага.
— Благодаря, Тейлър — отвръща Грейс и той я извежда от стаята, през двойната врата към фоайето.
Интересно.
Майка ми открай време си мисли, че съм гей. Тъй като винаги е уважавала границите ми, никога не ме е питала.
Е, сега вече знае.
Ана е притеснена и хапе долната си устна, от нея се излъчва безпокойство… както и трябва да бъде.
— Значи фотографът се обади — ръмжа аз.
— Да.
— Какво искаше?
— Само да се извини… знаеш… за петък вечерта.
— Ясно. — Може би иска да се пробва отново. Неприятна мисъл.
Тейлър прочиства гърлото си.
— Господин Грей, има проблем с пратката през Дарфур.
Мама му стара! Така става, когато не проверявам имейлите си рано сутринта. Нали бях зает с Ана.