Много правилно си ме преценила, сладурче.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Контрол
Дата: 23 май 2011, 18:06
До: Анастейжа Стийл
Нямаш представа колко, Анастейжа.
Е, сега може би имаш някаква бегла представа.
Свърши си работата!
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
„Озапти се, Грей!“ Преди тя да ме разсее отново, излизам. „Фу Файтърс“ дънят в ушите ми, докато тичам към реката; виждал съм Уиламет на зазоряване, но сега искам да я видя и на смрачаване. Вечерта е прекрасна; двойки се разхождат край брега, някои са седнали на тревата, туристи обикалят с велосипеди по алеите в парка. Избягвам ги, а музиката тътне в ушите ми.
Госпожица Стийл има въпроси. Все още е в играта — това не означава „не“. Размяната на имейли ми дава надежда. Докато тичам под Хоторн Бридж, мисля над лекотата, с която пише, много по-свободно се справя, отколкото когато говори. Може би това е предпочитаният ѝ начин на изразяване. Все пак учи литература. Надявам се, когато се върна, да ме чака нов имейл, може би с въпроси, може би с други дръзки забележки.
Точно така! Очаквам с нетърпение този момент.
Докато тичам по Мейн Стрийт, се надявам тя да приеме предложението ми. Мисълта е вълнуваща, дори ме оживява и аз ускорявам, тичам чак до „Хийтман“.
Сядам на стола пред голямата маса в осем и петнайсет. Вечерял съм пъстърва от Орегон благодарение на госпожица Черни очи и все още имам половин чаша „Сансер“ за допиване. Лаптопът ми е отворен, включен, да не би да пристигне важен имейл. Посягам към принтирания доклад за възможностите в Детройт.
— Налага се да е в Детройт — ръмжа на глас и започвам да чета.
След няколко минути чувам звън.
Пристигнал е имейл с „Шокирана студентка от университета във Ванкувър“ в полето за тема. Това ме кара да се изправя.
Подател: Анастейжа Стийл
Относно: Шокирана студентка от Университета във Ванкувър
Дата: 23 май 2011, 20:33
До: Крисчън Грей
Добре, мисля, че видях достатъчно.
Беше удоволствие да те познавам.
Ана
Мама му стара!
Прочитам го отново.
Мама му стара!
Това означава „не“. Зяпнал съм екрана и не мога да повярвам.
Дотук ли бяхме?
Няма ли да обсъждаме?
Просто „беше удоволствие да те познавам“ ли?
Какво, мама му стара, стана?
Отпускам се на стола, напълно шашнат.
Удоволствие ли?
Удоволствие значи.
УДОВОЛСТВИЕ.
Мислеше, че е много повече от просто удоволствие, когато беше отметнала глава назад, докато свършваше.
„Не бързай чак толкова, Грей“.
Може пък да е шега.
„На това ли му се вика шега?“
Придърпвам лаптопа, за да напиша отговор.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Удоволствие ли?
Дата: 23 май 2011
До: Анастейжа Стийл
Докато гледам екрана, пръстите ми висят над клавишите и не мога да измисля какво да кажа.
Как можа да ме разкара толкова лесно?
Първото ѝ чукане.
„Събери си акъла, Грей. Какви са възможностите ти?“ Май трябва да я посетя, просто да се уверя, че наистина е казала „не“. Може да успея да я разубедя. Нямам представа как да отговоря на този имейл. Може пък да е видяла някои прекалено хард сайтове. Защо не ѝ дадох няколко книжки? Не мога да повярвам. Нека ме погледне в очите и тогава да ми каже „не“.
Точно така! Потривам брадичка, докато съставям план, и няколко минутки по-късно съм пред гардероба, за да извадя вратовръзката си.
Точно тази вратовръзка.
Сделката все още не е свършена. Вадя от сака презервативи и ги пъхвам в задния джоб на панталоните, след това си грабвам якето и бутилка бяло вино от минибара. По дяволите, това е шардоне, но нищо, ще трябва да стане. Грабвам ключа от стаята, затварям вратата и тръгвам към асансьора, за да си взема колата.
Докато спирам аудито пред апартамента, който тя дели с Кавана, се питам дали това е разумна постъпка. Никога досега не съм посещавал някоя от подчинените в дома ѝ — винаги те са идвали при мен. Нарушавам всички граници, които съм си определил. Отварям вратата на колата и слизам. Чувствам се неловко. Идването ми тук е необмислено и самонадеяно. Но пък вече съм идвал два пъти, макар и само за по няколко минути. Ако тя се съгласи, ще трябва да оправдая очакванията ѝ. Това няма да се случи отново.