— Моля те — хленчи тя.
Господи, колко обичам да я чувам да се моли!
— Как искаш да те чукам, Анастейжа?
Пръстите ми започват отново, краката ѝ се разтреперват и аз отпускам ръка.
— Моля те… — задъхва се тя, произнася думите толкова тихо, че едва ги чувам.
— Кажи ми какво искаш, Анастейжа.
— Теб… веднага — моли се тя.
— Дали да те чукам така, или иначе, или пък еди-как си? Имаме голям избор — обяснявам аз. Изтеглям ръката си, дръпвам презерватива от нощното шкафче и коленича между краката ѝ. Без да откъсвам очи от нея, смъквам бикините и ги хвърлям на пода. Очите ѝ са тъмни, пълни с обещания и копнеж. Ококорва се, докато поставям бавно презерватива.
— Това ли е удоволствие? — питам и обхващам ерекцията си в юмрук.
— Беше само шега… — скимти тя.
Шега ли?
Благодаря ти, Господи!
Не всичко е загубено.
— Шега? — питам, докато юмрукът ми се плъзва нагоре и надолу по пениса ми.
— Да. Моля те, Крисчън.
— Значи ми се смееш?
— Не. — Гласът ѝ едва се чува, но едно леко поклащане на главата ѝ е всичко, което искам да знам.
Докато я наблюдавам и виждам колко се нуждае от мен… Готов съм да изригна в ръката си само като я гледам. Сграбчвам я, обръщам я и вирвам дупето ѝ, прекрасното ѝ дупе, във въздуха. Какво изкушение. Шляпвам бузата, шляпвам я силно, след това влизам в нея.
Мили боже! Тя е напълно готова.
Тя се стяга около мен и изкрещява, когато свършва.
Мама му стара. Стана прекалено бързо.
Задържам бедрата ѝ на място, чукам я яко, докато я разтърсват тръпките на оргазма. Стискам зъби, забивам се в нея отново и отново, докато не усещам, че напрежението в нея започва отново да расте.
„Хайде, Ана. Отново“, опитвам се да ѝ внуша, докато се изтласквам напред.
Тя стене и скимти под мен, по гърба ѝ избива ситна пот.
Краката ѝ започват да треперят.
Близо е.
— Хайде, Анастейжа, отново! — ръмжа аз и по някакво чудо оргазмът ѝ разтърсва и нейното, и моето тяло. Мама му стара! Свършвам, без да кажа и дума.
Отпускам се върху нея. Беше наистина изтощително.
— Това удоволствие ли беше? — съскам на ухото ѝ, докато си поемам въздух.
Докато тя лежи отпусната на леглото, задъхана, аз се изтеглям от нея и свалям противния презерватив. Ставам от леглото и се обличам бързо. Когато съм готов, посягам и развързвам връзката, освобождавам я. Тя се обръща, протяга ръце и пръсти и си нагласява сутиена. Завивам я с кувертюрата и лягам до нея, подпрян на лакът.
— Беше върхът на удоволствието — заявява тя с хитра усмивка.
— Ето пак тази дума.
— Не я ли харесваш?
— Никак.
— О!… Не знам… Мисля, че има доста благоприятен ефект върху теб.
— Вече и благоприятен ефект, така ли? Колко още според вас, госпожице Стийл, може да бъде наранявано моето его?
— Не мисля, че на егото ти му има нещо.
— Сигурна ли си?
Доктор Флин има какво да каже по този въпрос.
— Защо не обичаш да те докосват? — любопитства тя със сладък и тих глас.
— Просто не обичам. — Целувам я нежно по челото, за да я отклоня от разпита. — Значи този имейл е твоята представа за шега?
Тя ме поглежда срамежливо и свива рамене в нещо като извинение.
— Явно. И все още обмисляш предложението ми?
— Да, това „неприлично предложение“. Да, обмислям го.
Слава богу, че е така.
Сделката ни все още е на дневен ред. Облекчението ми е осезаемо; почти го вкусвам.
— Но имам много въпроси по него.
— Бих бил разочарован, ако нямаше въпроси.
— Щях да ти пратя всичко по мейла, ако ти не ме беше прекъснал.
— Казва се коитус интеруптус. Прекъснато сношение.
— Знаех си, че някъде дълбоко заровено в теб има чувство за хумор. — В очите ѝ танцуват весели искрици.
— Много малко неща са смешни, Анастейжа. Помислих, че ми казваш не, не на дискусия по договора, не на всичко.
— Още не съм решила. Не знам. Ще ме връзваш ли с каишка за врата?
Въпросът ѝ ме изненадва.
— Ти си правила проучването, Анастейжа. Не знам, наистина не знам. Никога не съм го правил с никого.
— А теб връзвали ли са те за врата? — пита тя.
— Да.
— Мисис Робинсън?
— Мисис Робинсън! — Избухвам в смях. Ан Банкрофт в „Абсолвентът“. — Ще ѝ кажа, че си я нарекла така. Ще ѝ хареса.
— Ти още говориш с нея? — Гласът ѝ изтънява от шок и възмущение.
— Да. — Какво толкова?
— Ясно. — Сега вече заговори рязко. Ядоса ли се? Защо? Не разбирам. — Значи ти имаш някого, с когото да споделяш… различния си начин на живот, а на мен не ми е разрешено. — Говори раздразнено, но отново ми държи сметка за моите си неща.