Подател: Крисчън Грей
Относно: Духни шибаната свещ
Дата: 24 май 2011, 00:12
До: Анастейжа Стийл
МАРШ В ЛЕГЛОТО, АНАСТЕЙЖА!
Крисчън Грей
Изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Минават няколко минути и съм убеден, че тя си е легнала, убедена от главните букви в мейла, затова се отправям към спалнята. Вземам и лаптопа, ако случайно реши да отговори.
Щом си лягам, грабвам книгата си и зачитам. След половин час се отказвам. Не мога да се съсредоточа: мислите ми непрекъснато се стрелкат към Ана, как беше тази вечер и имейлите ѝ.
Трябва да ѝ напомня какво очаквам от връзката ни. Не искам да добие неправилна представа. Вече съм се отклонил прекалено много от целта.
Ще отида ли да помогна на Ана да се пренесе? Думите на Кавана ми напомнят какви нереалистични очаквания са заложени.
Може и да им помогна да се пренесат.
„Не може. Престани веднага, Грей!“
Отварям лаптопа и отново прочитам имейла с „въпросите“ ѝ. Трябва да уточня някои неща и се опитвам да намеря правилните думи, за да покажа как се чувствам.
Най-сетне намирам вдъхновение.
От: Крисчън Грей
Относно: Въпросите ти
Дата: 24 май 2011. 01:27
До: Анастейжа Стийл
Уважаема госпожице Стийл,
След като се запознах по-подробно с Вашите въпроси, си позволявам да привлека вниманието Ви към тълкуването на думата „подчинен“.
Подчинен — прилагателно и съществително
1. Склонен или готов да се подчини, изпълнителен без желание за съпротивление, скромен и изпълнителен: например: изпълнителни, подчинени слуги
2. Характеризиращ се със склонност за изпълнение или подчинение: Думата е засвидетелствана около 1580–90; корен —чин, представка -под, наставка: -ен
Синоними: зависим, подвластен, подведомствен, низш, зависещ, долен, послушен, покорен, второстепенен. Антоними: оказващ съпротива, неизпълнителен, вироглав.
Моля, имайте предвид това за срещата ни в сряда.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Това е. Дано ѝ се стори забавно, но се надявам да съм обяснил каквото трябва.
С тази мисъл гася нощната лампа, заспивам и сънувам.
Казва се Лелиът. По-голям е от мен. Той се смее. И се усмихва. И крещи. И говори непрекъснато. През цялото време говори на мама и татко. Той ми е брат. Защо не говориш? Лелиът ми задава този въпрос отново и отново. Да не би да си глупав? И този въпрос го задава неведнъж. Скачам върху него и го удрям по лицето отново и отново. Той се разплаква. Плаче много. Аз не плача. Никога не плача. Мама ми се сърди. Трябва да седя на последното стъпало. Трябва да седя там много дълго. Но пък Лелиът никога повече не ме пита защо не говоря. Само да свия ръка в юмрук и той хуква. Лелиът го е страх от мен. Той знае, че съм чудовище.
Когато на следващата сутрин се връщам от кроса, проверявам имейла преди да съм се изкъпал. Няма нищо от госпожица Стийл, но пък е едва седем и трийсет. Може да е рано. „Престани, Грей. Стегни се“.
Гледам злобно сивоокия гадняр, който се взира в мен от огледалото, докато се бръсна. „Стига вече. Забрави за нея за днес“.
Чака ме работа и среща на закуска.
— Фреди каза, че Барни може и да приготви прототипа за таблета до два дни — обяснява ми Рос по време на видеоконференцията.
Вчера съм разгледал чертежите. Много са впечатляващи, но не съм сигурен, че работата е готова. Ако успеем, няма начин да се определи в коя посока ще поеме технологията и какво може да направи в развиващите се страни.
— Не забравяй и нашия пазар — прекъсва ме тя.
— Да бе.
— Крисчън, колко време ще останеш в Портланд? — Рос ми се струва отчаяна. — Какво става там? — Тя гледа право в камерата, след това мести очи към екрана и търси истината в изражението ми.
— Сливане. — Опитвам се да скрия усмивката си.
— Марко знае ли?