— Зная.
Навеждам глава и устните ми се спускат над нейните, чакам тя да вдигне глава, за да посрещне моите и да затвори очи. Искам да я целуна бързо, небрежно, но щом устните ни се докосват, тя се обляга на мен, пръстите ѝ неочаквано се свиват в косата ми, устата ѝ се отваря за моята и езикът ѝ става настоятелен. Притискам ръка към кръста ѝ, прегръщам я и задълбочавам целувката, откликвам със същата страст като нея.
Господи, колко я желая!
— Не мога ли да те убедя да останеш? — шепна до ъгълчето на устата ѝ, докато тялото ми откликва, втвърдява се от желание.
— Не.
— Прекарай нощта с мен.
— И да не мога да те докосна? Не.
По дяволите! Тъмнината плъзва вътре в мен, но аз не ѝ обръщам внимание.
— Невъзможна си — промълвявам и се отдръпвам, разглеждам лицето ѝ и напрегнатото умислено изражение.
— Защо си мислиш, че можеш така лесно да ми кажеш „довиждане“?
— Защото тръгвам сега, веднага.
— Нямах предвид това и ти знаеш много добре.
— Крисчън, трябва да помисля. Не знам дали мога да изградя подобна връзка с теб. Такава, каквато я искаш ти.
Затварям очи и отпускам чело до нейното.
„Ти какво очакваше, Грей? Тя не е създадена за това“.
Поемам си дълбоко дъх и я целувам по челото, след това заравям нос в косата ѝ, вдъхвам сладката есенна миризма, за да я запомня.
Това е, достатъчно.
Отстъпвам назад и я пускам.
— Както желаете, госпожице Стийл. Ще ви придружа до фоайето. — Протягам ръка, може би за последен път, и с изненада установявам, че тази мисъл е болезнена. Тя отпуска ръка в моята и двамата тръгваме мълчаливо към рецепцията.
— В теб ли е номерчето за колата? — питам, когато стигаме във фоайето. Говоря спокойно, уверено, но всичко вътре в мен се е свило.
Тя вади билета от чантата и аз го подавам на портиера.
— Благодаря за вечерята.
— Както винаги удоволствието бе изцяло мое, госпожице Стийл.
Не е възможно това да е краят. Трябва да ѝ покажа, да ѝ демонстрирам какво означава, какво можем да направим заедно. Да ѝ покажа какво би било в стаята с играчките. Тогава ще разбере. Може би това е единственият начин да се стигне до сключване на сделката. Обръщам се бързо към нея.
— Тази седмица се местите в Сиатъл, нали? Ако решиш… ако вземеш правилното решение… мога ли да те видя тази неделя?
— Ще видим. Може би — отвръща тя.
Това не означава „не“.
Забелязвам, че ръцете ѝ са настръхнали.
— Хладно е. Имаш ли сако?
— Не.
Някой трябва да се грижи за тази жена. Свалям си сакото.
— Облечи го. Не искам да настинеш.
Загръщам раменете ѝ и тя се сгушва в него, затваря очи и вдъхва дълбоко.
Привлича ли я миризмата ми? Както нейната мен ли?
Може пък не всичко да е изгубено.
Пред нас спира престарял фолксваген костенурка.
Какво, по дяволите, е това?
— Това ли караш? — Това чудо със сигурност е по-старо от дядо Тиодор. Мили боже! Човекът подава ключовете и аз му давам щедър бакшиш. Той заслужава да му се платят вредни.
— Тази кола върви ли изобщо?
— Да.
— И ще стигне до Сиатъл?
— Ще стигне.
— Безопасна ли е? Ще те закара ли жива дотам?
— Да — опитва се да ме увери тя. — Е, стара е, знам, но е моя и все още върви. Баща ми ми я купи.
Когато предлагам нещо по-добро, тя разбира какво имам предвид и изражението ѝ се променя на мига.
Побесняла е.
— Не мислиш да ми купуваш кола, нали? — озъбва се тя.
— Ще видим — промърморвам и се опитвам да запазя спокойствие. Отварям ѝ вратата и тя се качва зад волана, а аз се питам дали да не помоля Тейлър да я закара. По дяволите! Сещам се, че тази вечер не е на работа.
Щом затварям вратата, тя смъква прозореца… нетърпимо бавно.
За бога!
— Карай внимателно — ръмжа аз.
— Довиждане, Крисчън — отвръща тя и гласът ѝ потрепва, сякаш се опитва да не заплаче.
Както съм раздразнен и загрижен за безопасността ѝ, ме обзема чувство на безпомощност, когато колата ѝ изръмжава и потегля.
Не знам дали ще я видя отново.
Стоя като глупак на тротоара, докато задните фарове се стопяват в нощта.
Мамка му. Защо всичко стана толкова объркано?
Влизам обратно в хотела, отивам до бара и си поръчвам бутилка „Сансер“. Вземам го и се качвам в стаята. Лаптопът е отворен на бюрото и преди да отворя виното, сядам и започвам да пиша имейл.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Тази вечер