Дата: 25 май 2011, 22:01
До: Анастейжа Стийл
Не разбирам защо избяга тази вечер. Мисля, че отговорих на всичките ти въпроси. Знам, че ти дадох прекалено много информация и че имаш нужда от време да я обмислиш. Надявам се също да помислиш отново върху предложението ми. Много силно желая това между нас да се получи. Ще правим всичко много бавно.
Просто ми повярвай.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Поглеждам си часовника. Ще ѝ трябват поне двайсет минути за да се прибере, може би повече в това подобие на автомобил. Пускам мейл на Тейлър.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Ауди „А3“
Дата: 25 май 2011, 22:04
До: Дж Б Тейлър
Искам аудито за утре.
Благодаря.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Отварям бутилката и си наливам чаша, посягам към книгата, сядам да чета и се опитвам да се съсредоточа. Очите ми непрекъснато се стрелкат към екрана на лаптопа. Дали ще ми отговори? Минутите текат, безпокойството ми расте; защо не ми отговаря? В единайсет ѝ пускам есемес.
●Прибра ли се вече?●
Така и не получавам отговор. Може да си е легнала. Преди полунощ изпращам нов имейл.
От: Крисчън Грей
Относно: Тази вечер
Дата: 25 май 2011, 23:58
До: Анастейжа Стийл
Надявам се да си се прибрала жива с тази твоя кола.
Само ми кажи дали всичко е наред.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Утре ще я видя на церемонията по случай дипломирането и ще разбера дали съм отхвърлен. Завладян от тази потискаща мисъл се събличам, лягам си и отправям поглед към тавана.
Да знаеш, Грей, че прецака сделката.
Четвъртък, 26 май 2011
Мама я няма. Понякога излиза.
Сам съм. Сам съм с количките и одеялцето.
Когато се връща, спи на канапето. Канапето е кафяво и лепкаво. Тя е уморена. Понякога я завивам с одеялцето си. Или пък се прибира с нещо за ядене. Тези дни ми харесват. Ядем хляб с масло. Понякога има и сирене. Много обичам сирене.
Днес мама я няма. Играя си с количките. Те фучат по пода. Моята мама я няма. Тя ще се върне. Ще се върне. Кога ще се върне мама?
Тъмно е вече, а мама я няма. Мога да стигна до лампата, ако се кача на стол.
Щрак. Щрак. Щрак. Щрак. Щрак. Щрак.
Светло. Тъмно. Светло. Тъмно. Светло.
Гладен съм. Ям сирене. В хладилника има сирене.
Сирене със синя кожа.
Кога ще се върне мама?
Понякога се прибира с него. Мразя го. Крия се, когато той идва. Любимото ми място е гардеробът на мама. Той мирише на мама. Мирише на мама, когато е щастлива. Кога ще се върне мама?
Леглото ми е студено. Гладен съм. Имам одеялце и колички, но мама я няма. Кога ще се върне мама?
Стряскам се.
Мразя сънищата си. Те са пълни с тревожни спомени, разкъсани спомени за време, което искам да забравя. Сърцето ми блъска, целят съм в пот. Най-ужасното последствие от тези спомени е да се справя с безпокойството, което ме притиска, когато се събудя.
Напоследък кошмарите са по-чести и по-ярки. Нямам представа защо. Тъпият Флин ще се върне чак другата седмица. Прокарвам ръце през косата си и поглеждам часовника. Пет и трийсет и осем е и зората започва да се процежда през завесите. Почти е време за ставане.
„Върви да потичаш, Грей“.
Все още няма имейл от Ана. Докато тичам по тротоара, безпокойството ми расте.
„Зарежи тази работа, Грей.
Просто я зарежи, мътните да я вземат дано!“
Знам, че ще я видя на церемонията по дипломирането.
Само че не мога да зарежа.
Преди да вляза под душа ѝ изпращам нов есемес.
●Обади ми се.●